Почти четири десетилетия мълчание тежат над границите на някогашна Народна република България. Докато светът празнуваше падането на Берлинската стена, имената на онези, които не дочакаха свободата и загинаха в опит да преминат „Желязната завеса“, потънаха в анонимност. Днес артистичният тандем Борис Мисирков и Георги Богданов се заема с тежката задача да превърне тази тишина в образ чрез своя проект „Пътуващият паметник“.
На 15 май столичната галерия Monument ще се превърне в сцена за една неразказана история. Експозицията включва 14 въздействащи черно-бели фотографии от пограничните райони, допълнени от архивни видео кадри. Тези визуални фрагменти не са просто изкуство, а опит за възстановяване на паметта за стотиците, а според някои източници и хиляди души, чийто земен път е прекъснат в търсене на по-добър живот.
Централно място в проекта заема макетът на бъдеща мащабна скулптура, която интерпретира класическия родопски каменен мост. Проектирана в сътрудничество с арх. Петър Торньов, тя е изградена от суров бетон. Символиката е болезнено ясна – мостът започва стабилно от българския бряг, но арката му се разпада във въздуха, оставяйки елементите да висят в нищото, без да достигнат отсрещната страна.
„Тази изчезваща траектория е метафора за прекъснатите връзки с южните ни съседи и за трагичния край на много човешки съдби“, споделят авторите. Проектът вече е преминал през Националния исторически музей и е гостувал в Италия, а през тази година пътува из музеите в Русе, Смолян и Каварна, за да напомни, че свободата някога е имала цена, измервана в човешки животи.
Финалната точка на това пътуване ще бъде поставена през ноември 2026 година. Тогава в пограничната зона край пътя Рудозем-Ксанти ще бъде издигнат реалният паметник с внушителни размери от над 12 метра дължина. Скулптурата ще бъде дарена на община Рудозем, превръщайки се в постоянен страж на паметта край Беломорския проход – място, което десетилетия наред беше недостъпно и опасно за преминаване.
Източник: impressio.dir.bg
