Много опасно е, ако човек като Петър Илиев оглави МВР и стане силов вицепремиер. Подобен профил може да върне спомените за най-мракобесните времена в българската история, пише Веселин Стойнев по повод интервюто на Илиев.
Потресаващо интервю по "Нова" на номинирания за вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев. Мрачният образ на лидерите и лицата на „Има такъв народ“ е окончателно завършен. Навъсените, недиалогични, жлъчни, самодостатъчни и безкрайно самоуверени хора достигнаха пределите на арогантността и агресивността.
Видяхме поредното „ново лице“, което искрено вярва в максимата „като му дойде времето“. И което не дължи никакви публични обяснения за намерения – „политиката на фактите“ означава да не го питаш нищо предварително. Но понеже е непогрешими, политиката на свършения факт е единствено правилната.
Ако човек като Петър Илиев оглави МВР
Отличникът от Софийския университет Петър Илиев няма как да не знае, че демократичната политика работи с искане на кредит на доверие от гражданите и с поемане на отговорност пред тях при разочарование и провал. А средата, в която функционира кредито-падежът, е свободната публичност. Г-н Илиев обаче очевидно не смята, че трябва публично да търси подкрепа и да убеждава някого в позициите и намеренията си. Нито пък вярва, че някой, освен този, който го е пратил, може да му търси сметка. „Мъжката дума“ на Слави Трифонов е неговата пъпна връв в политиката.
Нещо повече: той използва елементарните похвати на пропагандата, за да брани имунизацията си срещу публичност – искрено вярва, че трябва да е напълно недосегаем, преди да се качи на ринга, както сам се изразява – тоест, докато не стане член на кабинета, трябва да е целият в бяло. И какво по-елементарно за целта от това да си присвоиш чужди битки – да наричаш „кафяви медии“ и „кочина“ сериозните медии, които години наред са оцелявали в битката за медийна свобода. И които сега с професионални публикации вадят сериозни улики за плагиатство.
Каква по-голяма наглост от това да се пишеш жертва на някакво неназовано „задкулисие“, след като няма никакви публични данни да си му се противопоставял, а покрай изявите ти да става все по-съмнително дали не си негов продукт? Тогава вече дори няма нужда да бъдеш питан за идеи и намерения, даже и максимата „като му дойде времето“ да се пропука. Както се изпусна друга „котка в чувал“, номинираният за финансов министър Пламен Данаилов, който обяви въжделенията си против скорошно приемане на еврото.
На всичко отгоре зад арогантността и агресията дори не наднича смелост. С адвокатски подход Илиев не назова никого от „кафявите медии“ и „задкулисието“, а въпреки че „проблеми с текста нямам“ (говорейки за научния си труд и избягвайки думата „плагиатство“), е много гневен защо в правилата на Етичната комисия в СУ е отпаднала давността за плагиатство. Да, прав е, че само за престъпления срещу мира и човечеството няма наказателна давност. Но за плагиатство, това голямо зло срещу науката и човешката общност, не бива да има етична давност.
Изключително опасно е, ако човек като Петър Илиев оглави МВР и стане силов вицепремиер. Подобен антидемократичен профил може да върне спомените за най-авторитарните и мракобесни времена в българската история. Лидерите на протестните партии вече имат не само пълно основание, но и задължението да не подкрепят кабинет, в който крайъгълна фигура е Петър Илиев.
Фалшификацията на промяната
Слави Трифонов си даде сметка за невъзвратимите щети, които любимецът му нанесе. И затова се опита да стовари другиму вината за предизвестеното поражение. Два часа след потресаващото интервю той публикува 6 точки на пълно съвпадение между ИТН и партиите на протеста. И постави за последно ултиматума си, че ако не гласуват правителството му, ще извършат предателство и ще донесат „нови избори и радост за ГЕРБ и партиите на статуквото“.
Чак такава невинна глупост не може да има на тоя свят. Подходът напомня на 1990-те, когато най-радикално крещящите седесари топяха влиянието на тогавашната опозиция. Естествено, после се оказаха доносници на ДС – като агент Николай, който впоследствие стана предан пудел на Бойко Борисов и конституционен съдия.
Сега изглежда е в ход подобна фалшификация. Самокомпрометиране на промяната в лицето на най-голямата протестна партия, стоварване на вината върху автентичните носители на промяната и спихване на обществената енергия за промяна. В резултат възцаряването на статуквото, със или без Борисов, накрая се приема от мнозинството с апатия или дори облекчение. Първоначалните подозрения, че ИТН е патерица на ГЕРБ май се оказват верни. Но не в ортопедичен, а в артериален вариант – като временен байпас.
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
