Изправена пред недостиг на газ, след като Русия ѝ врътна кранчето, Европа рискува да изпадне в нова газова зависимост от държави като Алжир и Катар, които имат проблеми с основни човешки свободи, регионалната сигурност и дори разрешаването на конфликти. Това казват в интервю за френското списание ATLANTICO Жан-Пиер Фавенек, преподавател в IFP School и Сирил Брет, геополитик и преподавател в Парижкия институт за политически изследвания Science Po.
Atlantico: Изправени пред нуждата от газ, европейците се стремят да сключат споразумения с Катар. До каква степен планираме да увеличим износа си от Катар?
Жан-Пиер Фавенек: До 2020 г. Русия доставяше 40% от европейското потребление на газ, т.е. 200 милиарда кубични метра внос срещу 500 милиарда консумация.
Постепенното спиране на износа на руски газ принуждава Европа да търси алтернативни решения. На първо място, трябва да се отбележи, че производството на природен газ в Европа е много ниско и има тенденция да намалява. Освен Русия, Норвегия и Алжир отдавна са важни доставчици на природен газ за Европа. В последно време Европа също внася природен газ от Нигерия, Катар и Съединените щати.
Замяната на 200 милиарда кубически метра газ (руският внос вече е спрян) с други източници на газ на международния пазар е невъзможна.Европейските страни са принудени да се обърнат към традиционни доставчици – различни от Русия – за да ги помолят да увеличат износа си. Норвегия и Алжир, традиционни доставчици, могат да увеличат износа си само в ограничена степен. Следователно е необходимо да се обърнем към други доставчици.
Допълнителните доставки, които не могат незабавно да компенсират липсващия руски износ, ще бъдат направени главно от LNG (втечнен природен газ), идващ основно от Съединените щати, Катар или дори нови африкански производители (по-специално Сенегал и Мавритания).
Катар вече доставя LNG за Европа. С огромни запаси от газ, емирството наскоро реши да увеличи производствения си капацитет от 80 на 110 и след това на 127 милиона тона LNG преди края на десетилетието. Но Азия остава предпочитана дестинация и допълнителни количества ще бъдат налични едва след няколко години. Вероятно голяма част от новия внос на природен газ в Европа ще трябва да идва от Съединените щати.
Atlantico: Алжир иска да удвои износа си на газ след рекордната 2022 г. Европа вече е първият клиент на Алжир. Разумно ли е да увеличаваме зависимостта си от страна, с която отношенията ни, по-специално френските, понякога са трудни?
Жан-Пиер Фавенек: Алжир беше първата страна, изнасяща природен газ за Европа (започвайки с Франция), от началото на 60-те години на миналия век (износ на LNG от Arzew). В продължение на повече от 60 години Алжир е важен доставчик за Франция и Европа. Последните посещения на френския президент и министър-председателя подчертаха важността на отношенията между Франция и Алжир.
Запасите от природен газ в Алжир обаче се развиват слабо и вътрешното потребление, до голяма степен субсидирано за подпомагане на алжирските домакинства, непрекъснато нараства. Възможностите за увеличаване на износа на Алжир за Франция и Европа остават ограничени и непропорционални на количествата, които по принцип биха били необходими за заместване на руския износ.
Сирил Брет: По отношение на природния газ Европейският съюз е изправен пред структурно предизвикателство. Най-големите производители и най-големите износители на природен газ са извън Европа и малцина са съюзниците на европейците в тази класация. През 2021 г. Съединените щати бяха водещият производител на газ, но държавите-производителки далеч не бяха западни демокрации: Русия, Иран, Китай и Катар. Що се отнася до списъка на износителите, той едва ли е по-изгоден: Норвегия (извън ЕС) и Австралия се нареждат след Русия, САЩ и Катар в класацията на световните износители за 2021 г. Структурно зависим от вноса на природен газ преди войната в Украйна, ЕС реши значително да намали дела на вноса от Русия. Тъй като намаляването на значителния дял (20% през 2020 г.) на природния газ в неговия енергиен микс отнема време, Съюзът е принуден да се обърне към другите си доставчици, включително Алжир, за да отговори на нуждите на своята икономика и своите домакинства.
Износът на газ е основен източник на национално богатство за Алжир. През 2021 г. Алжир беше 7-ата по големина страна по износ на газ в света, по тръбопровод или LNG. Различните газопроводи, които свързват находищата в Алжир, снабдяват Испания и Италия, така че износът на газ от Алжир за Европейския съюз да достигне рекорди, особено в югозападна Европа, през 2022 г. Зависимостта в краткосрочен план се засили, особено за италианската и испанската икономика; алжирският газ представлява повече от 10% от газа, консумиран в ЕС през 2022 г. Зависимостта обаче трябва да бъде нюансирана във времето и пространството: с течение на времето Европа прилага ефективни инструменти за енергийна диверсификация, особено във вятърната и слънчевата енергия. Укрепването на алжирските пазарни дялове по отношение на газ в Европа доведе до допълнителен ръст на приходите от газ, изнасян за Европа, в публичните финанси на Алжир чрез компанията Sonatrach. Както в случая с Русия, относителната зависимост на част от Европа от алжирския газ има като свой аналог още по-мащабна зависимост на Алжир от валути, произтичаща от износа за Европа в особено благоприятна икономическа ситуация за износителите на газ.
Atlantico: Има ли смисъл тогава да разчитаме частично на Катар?
Сирил Брет: Позицията на Катар е доста различна от тази на Алжир. Неговите доказани запаси са десет пъти по-големи от тези на Алжир, с 14% от общите световни запаси. Освен това населението му е много по-малко (2,9 милиона жители в сравнение с 42 милиона жители), така че икономиката на Катар е ориентирана само към износ. И накрая, Катар, поради своето географско положение, вече има достъп до световните пазари и до цялата европейска територия. Изолацията на неговата полуостровна територия го принуждава от началото на експлоатацията на природен газ да инвестира в технологии за втечняване на газ. Пазарът на LNG е много по-глобализиран, много по-мащабируем и много по-доходоносен от този на газопроводите, който включва дългосрочни договори и крехки инвестиции. През 2022 г. много превозвачи на втечнен природен газ от Катар промениха дестинацията си поради скока на цените в Европа. Предназначени за Азия, те бяха изпратени в Европа, чиито резерви тъпчеха на едно място. В резултат на това Катар също отбелязва увеличение на дела си в европейския газов микс, който преди беше до голяма степен доминиран (над 40%) от Русия. С други думи, петролната държава се възползва напълно, в краткосрочен план, от ефекта на заместване, за да достигне 16% от 20% за общия енергиен микс.
Atlantico: Каква е настоящата ни зависимост от тези две страни? Колко още може да се увеличи?
Жан-Пиер Фавенек: Европейската зависимост от Катар и Алжир няма да се увеличи значително само поради ограничения капацитет на тези две страни да увеличат значително износа си за Европа. Германските инициативи за увеличаване на вноса на Германия от Катар или италианските инициативи за увеличаване на вноса на Италия от Алжир несъмнено ще позволят на тези европейски страни да подобрят положението си. Те няма да заменят руския внос.
Atlantico: До каква степен икономическите, енергийните и моралните въпроси доминират при избора на доставчик? С какви последствия?
Жан-Пиер Фавенек: Приоритетът за европейските страни е да се справят със спирането на износа на руски газ, който представлява значителна част от потреблението на енергия в Европа и който не може да бъде заменен бързо. Европейската комисия предприе редица мерки за справяне със ситуацията, възникнала след руското нахлуване в Украйна. Енергийната трезвост, енергийната ефективност, ускоряването на развитието на възобновяемите енергии, проучването на нови доставчици на газ са част от тези мерки.
Сирил Брет: Смяната на енергийните доставчици означава промяна на международните партньори и следователно промяна на геополитическата позиция. Като намалява бързо зависимостта си от руските въглеводороди, Европейският съюз се принуждава в краткосрочен план да засили връзките си с алтернативни износители. Въпреки че Алжир и Катар поддържат тесни политически и икономически връзки с Европейския съюз от десетилетия, структурните различия са забележими по отношение на основните свободи, регионалната сигурност и дори разрешаването на конфликти. Позицията на Алжир относно Западна Сахара не се радва на консенсус в Европа. А съюзът на Катар с Турция също е проблематичен за Европа.
Намаляването на зависимостта чрез диверсификация на доставчиците е неизбежен избор за Европа, поне в краткосрочен план, за да се справи с кризата. Но този избор трябва също така да предупреди Европа за необходимостта от укрепване на нейната енергийна автономност. Разбира се, САЩ или Канада са морално, правно и политически по-благоприятни доставчици за европейците. Но въпросът остава същият: може ли икономика като тази на Европа, първата в света, да остане колос с глинени крака, изложен на колебания в цените на въглеводородите, въпреки че основните доставчици не са европейски? Силата на една икономика и устойчивостта на просперитета изискват превъзходен контрол на енергийните доставки.
АТЛАНТИКО: До каква степен сме в състояние да заменим зависимостта от Русия със зависимости от страни, които повдигат етични въпроси?
Жан-Пиер Фавенек: Приоритетът за Европа е да се справи с липсата на газ, която доведе от 2021 г., преди инвазията на Русия в Украйна, до експлозия в цената на газа, а наскоро и в цената на електроенергията. Тази криза в крайна сметка може да облагодетелства европейските страни чрез ускоряване на енергийния преход. . В близко бъдеще тази криза тежко ще накаже европейските потребители, физически лица или малки, средни и дори големи компании, с много сериозни икономически и социални последици. Що се отнася до газа, вероятно Съединените щати в крайна сметка ще станат основните доставчици на Европа. Пазарните механизми ще натрупат богатството на американските износители, които се възползват от много високите цени на природния газ от една година.
Сирил Брет: Европейците вече плащат в брой – в буквалния смисъл на думата – за забавяния в своята енергийна диверсификация. Те плащат огромни сметки за енергия: това е цената, която са избрали да платят за защитата на Украйна – и това е тяхна заслуга. Но тук отново е необходим колективен скок, за да се избегне страданието. За да могат европейците да контролират по-добре енергийните си доставки, е необходимо да се намали потреблението, да се диверсифицират наличните източници на европейска територия и да се възстанови благоприятният баланс на силите с неевропейските износители на енергия.
