Идеята на финансовото министерство за еднократно облагане на свръхпечалбите на компаниите е екзотична и дори глупава. По-високите приходи на българските предприятия се дължат на инфлацията, това не е свръхпечалба. Предложението противоречи на дългогодишната установена данъчна практика в България да имаме предвидими преки данъци и да не се правят резки промени. Тази мярка ще бъде крайно неефективна и чрез нея няма да се съберат средствата, които очаква министерството. Това каза Пламен Донев, старши мениджър корпоративно облагане в „Делойт България“ и член на Съвета по данъчна методология към ИДЕС, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
„Според предложението специфичната еднократна вноска ще бъда в размер на 33%, които ще бъдат наложени към 10-те процента нормално дължим данък, което означава, че данъчната тежест – макар и за половин година, ще отиде към близо половината от реализираната печалба”, коментира Донев.
По думите му бизнесът ще предприеме мерки за активно управление на печалбата за второто полугодие на годината. Освен това икономистите очакват България да навлезе в рецесия до края на 2023 година.
„Но дори и да не е рецесия, ще има забавяне и чисто обективно финансовите показатели на фирмите за второто полугодие ще бъдат по-лоши от резултатите за първото полугодие. Така сумата, която ще остане за облагане, ще бъде три пъти по-малка от очакваната от финансовото министерство”, прогнозира събеседникът.
Донев каза, че финансовото министерство очаква да събере като авансови вноски и то твърдо определени на база финансов резултат за 2022 година – тоест няма да има самоопределяне, както при нормалните авансови вноски за корпоративен данък, около милиард и половина до два милиарда лева.
„Общо като дължим данък няма да могат да съберат повече от един милиард лева, което означава, че през следващата 2024 година – в разгара на тази фискална криза и голяма дупка в бюджета, която не могат да затворят, органите на НАП ще бъдат заети с това да връщат надвнесен данък свръхпечалба, а не да събират допълнително данъци. Това го казвам напълно сериозно”, подчерта Донев.
По думите на събеседника предложението за отпадане на диференцираните ДДС ставки е добро и тези режими трябва да отпаднат за всички индустрии без изключение. Предложението за намаляване от 10 000 лева на 5000 лева за плащанията в брой е ненужно, каза още Донев.
„Такива мерки нямат никакъв ефект върху намаляване на сивата икономика…Предложението се харесва от банковия сектор, защото повече пари ще отиват в балансите на банките. Това означава, че ще има повече пари за отпускане на кредити. Но нашата банкова система е достатъчно добре в ликвидно и капиталово отношение, така че мярката е абсолютно ненужна. Аз лично съм против нея, защото тя е и форма на контрол. Всичко, което минава през банковите сметки, всъщност е контрол върху разходите на гражданите”.
Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
