От десетилетие демографските новини за България са почти изключително негативни – населението се стопява бързо, естественият прираст се влошава, а Covid-19 доведе до рязко повишаване на смъртността. Някои индикатори обаче дават повод за преосмисляне на поне част от общата демографска динамика, и дори за лек оптимизъм.
Днес се спираме върху плодовитостта, която отбелязва значително подобрение през 2022 г. и дори се приближава до коефициента си на заместване.
Определението на тоталния коефициент на плодовитост e „средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“. Най-често се приема, че заместване има когато коефициентът достигне поне 2.1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2.1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване.
Плодовитостта в България се регистрира повече от век, като постига своя исторически пик в периода по време и след Първата световна война – около 5.5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над „заместването“ от 2,1 деца. Обратно, абсолютното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа криза в края на 90-те години – едва 1,1 деца. Оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза, и до 1,78 деца през 2022 г., което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.
Съдейки по динамиката, повече от очевидно е кои са факторите, които предопределят динамиката на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата трансформация от аграрна към индустриална икономика води до бърз спад, последват от задържане през периода на Народна република България. По-краткосрочните движения обаче са свързани с много резките промени на средата – периодът след двете световни войни носи оптимизъм, обратно – стопанските шокове и висока несигурност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете икономически кризи водят със себе си значителни влошавания. По същия начин, впрочем, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19. Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията – с подобрение със средно 0,2 деца, сред по-резките в представения исторически преглед.
Погледът към коефициента на плодовитост на отделните области разкрива значителни различия между отделните части на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над стойността на заместване. Най-ниските стойности на индикатора пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението спрямо десетилетие по-рано обаче е повсеместно – няма нито една област, в която се наблюдава спад, а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието. Все пак има видим контраст между областите в Северна и Южна България, като в повечето северни области подобрението е значително по-бавно.
На този етап – единично бързо повишение в рамките на една година – няма как да твърдим, че има трайно подобрение в плодовитостта и пряко обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамика ясно насочва към факторите, които влияят благотворно – повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си полага цели и в тези посоки, които са далеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити.
