„Често забравяме, че научният подход към анализа изисква отлично познаване на съотносимите към материята изследвания и мнения на утвърдените специалистите в областта“.
Това заяви пред ФАКТИ икономистът Николай Крушков.
„Проф. Кристиян Дростен е едно от имената в медицината, чието авторитетно мнение винаги има значение и повлиява на политическите решения в управлениети на публичната здравна система в Германия от деня на обявяването на COVID пандемията.
След като вчера той недвусмислено обяви заключението си, че от януари до лятото на 2022 година в Европа ни очакват здравни проблеми с бързото разпространение на Омикрон (https://m.focus.de/gesundheit/coronavirus/im-ndr-podcast-drosten-warnt-ungeimpfte-vor-omikron-viel-virus-viel-krankheit_id_24497096.html), считам за задължително обвързването на здравните прогнози с възможните ефекти в икономиката“, заяви Крушков.
„Възможните макроикономически последствия, които следва да се вземат предвид от управлението в публичния сектор, така и в дейността на мениджмънта в бизнес сектора накратко могат да се формулират така:
– в държавите в Европа, където населението не е ваксинирано с бустерна доза, локдауните ще продължават до лятото на 2022;
– локдауните в различните европейски държави ще са в собствен вариант на “затваряне” и собствен интензитет на “затваряне”, което на свой ред прави прогнозирането на бизнес процесите в една обвързана икономическа среда – изключително трудно;
– веригите на доставките – ще са много накъсани, заради различните условия в различните държави; забавяне по медицински, но и по регулаторни причини, и като резултат повишаване цените на логистиката;
– фалитите на много бизнеси, които нямат буфери за още 6 месеца (до лято 2022) – стават все по-вероятни;
– рисковете за бизнеса ще рефлектират в повишаване на цените на стоките, които ще продължат да растат поне до лято 2022;
– инфлационните процеси в Европа ще продължат поне до лятото на 2022 г.“, каза икономистът.
„Толкова често използваният израз “информирано решение” предполага отчитане и заключенията на науката във формирането на управленските политики. Анализът при взимането на решения задължително следва да включва прогнозите на специалистите в областта, които обикновено се описват във възможните сценарии за бъдещето. Краткосрочни, средносрочни, дългосрочни“, завърши Николай Крушков
1.9
