Завършиха научните изследователски проучвания в района на нос Чироза, намиращ се до кв. "Крайморие", в град Бургас. В резултат на едномесечната археологическа експедиция, ръководена от проф. д-р Иван Христов бе изяснена планировката и времето на използване на укрепен късноелинистически обект, разположен на едноименния нос.
Освен основи на оградна стена и дълбок ров са открити и основите на масивна многофункционална двуделна кула, заемаща площ около 100 кв. м. Кулата е своебразен прототип на съвременните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно покрай Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (ант. Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) – нос Емине. Като замисъл на функциониране обекта намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие: м. Палюра до с. Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро; м. Фармакида при гр. Приморско; с. Бродилово, Община Царево; с. Синеморец, Община Царево; с. Равадиново, Община Созопол и с. Извор, Община Бургас.
Разкритият обект на суша попада в границите на по-голям археологически комплекс, който се развива днес и под вода. В миналото, когато водите на Черно море са били по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза, са били изградени поне две постройки, свързани с древно пристанище, разположено пред сегашния подводен риф на Чироза. Проучванията на екипа на проф. Христов след сушата са продължили под вода. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко интересни предмета.
На първо място това е каменен гръцки щок. Той представлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Котвата има за основа дървен ствол, в чийто долен край са прикрепени под остър ъгъл две дървени лапи. В горната част е закрепен въпросния каменен щок, чиято цел е да наклони котвата така, че една от лапите да се забие в морското дъно. За разлика от каменните котви, дървените котви с каменни щокове са използвани на гребно-ветроходни кораби с по-голяма водоизместимост и възможност да се предвижват бързо благодарение силата на вятъра. Тези кораби рядко са навлизали в малки заливи. Те са пускали своите котви в открити места, най-често пред морските носове, какъвто е случая с нос Чироза. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират за VI в. пр. Хр.
Друг предмет, на който археолозите обръщат особено внимание е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от колективна находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон. Топката тежи 8, 6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контигенти има специални войници, които мятат каменни ядра и такива, които използват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообраза на тези машини бил изобретен през 399 г. пр. Хр. Като паралел на ядрата от Ченгене скеле можем да посочим бойните топки от: укрепения елинстически обект Фармакида до гр. Приморско; гетската столица Хелис , Севтополис, тракийската резиденция на връх Кози грамади в Средна гора и римската крепост Харакс разположена на нос Ай Тодор на южното крайбрежие на Кримския полуостров.
Тазгодишната подводна експедиция успя да добави нови данни за използването на залива Ченгене скеле в корабоплаването. До скоро историята на този залив е била илюстрирана само от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн.
Откритите през миналата година от проф. Христов и д-р Найден Прахов стъклени съдове от XVIII век (вероятно от потънал при буря кораб) допълнително маркират използването на залива в по-късни исторически периоди. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни дейности и съпътстващо корабоплаване през Античността и Средновековието.
Новите морски експедиции на НИМ през този археологически сезон финансирани от Министерство на културата ще бъдат в археологически резерват Калиакра и полуостров Св. Яни под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова до Ахтопол. Екипът на проф. Иван Христов ще продължи през есенните месеци разкопките на остров Св. Тома и византийския град Хрисосотира до гр. Черноморец.
Колективната изследователска работаа в залива Ченгене скеле на археолозите от Националния исторически музей и Регионален исторически музей – Бургас се осъществиха благодарение на финансовата подкрепа на Община Бургас.
