Проектът за модернизация на спешната помощ у нас е с удължен срок до средата на 2024 година. Въпреки това средствата по него няма да могат да бъдат усвоени напълно и 45 млн. лв. ще бъдат върнати и осигурени от национално съфинансиране. Това съобщи зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов в четвъртък по време на заключително събитие по проекта, който се изпълнява по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.
Първоночално се смяташе, че страната ни ще трябва да връща дори още по-голяма сума – 85 млн. лева, тъй като проектът след множество отсрочки трябваше да приключи в края на тази година. Правителството одобри вчера 45 млн.лв., с които се осигурява националното финансиране за довършване на проекта до средата на следващата година и постигане на всички индикатори, заложени в него.
Проектът за модернизацията на спешната помощ е на обща стойност 163.9 млн. лв. и се изпълнява от 2014 г. насам с огромно закъснение в графиците. Той предвижда закупуването на 400 нови линейки, оборудвани със съвременна медицинска апаратура, както и обновяване на спешните отделения в 34 лечебни заведения, 27 центъра за спешна медицинска помощ и 169 филиала.
Гетов съобщи, че остава да бъдат осигурени още 35 линейки, като пет линейки се очаква де бъдат доставени утре.
Въпреки всички критики, нивото на изпълнение на проекта е изключително добро, каза Марияна Василева, ръководител на проекта, цитирана от БТА.
„Проектът започна в края на 2018 г., като малко преди това Министерството на здравеопазването подготви първата обществена поръчка, която беше за доставка на линейки“, припомни Василева. „През 2019 г. бяха обявени и първите обществени поръчки за изпълнение на строително-монтажните дейности и строителен надзор, а първите договори се сключват през следващата година. Една от големите трудности, която не ни даде възможност да поддържаме необходимото темпо по изпълнение на проекта, беше ковид пандемията“, каза още тя.
Василева припомни, че медицинските екипи във филиалите, в центровете и в спешните приемни отделения работеха на „първа линия“ и фокусът на Министерството на здравеопазването и на държавата се измести към други приоритети, свързани със справянето на пандемията. След пандемията се сблъскахме с инфлацията и се оказа, че договорите, сключени за ремонтни дейности, не могат да се изпълнят заради повишаването на цените, добави тя. Чрез разработена методика от МРРБ се даде възможност да продължим да изпълняваме договорите“, посочи Василева.
