Научният свят стана свидетел на събитие, което доскоро звучеше като сценарий от филма „Ангели и демони“. За първи път в историята най-скъпият и опасен материал във Вселената – антиматерията – напусна строго охраняваните лаборатории на ЦЕРН, при това натоварен в каросерията на обикновен камион Volvo FL. Тази десеткилометрова разходка около Женева не е просто логистичен успех, а началото на нова ера в разбирането ни за самото съществуване на материята.
Мисията, подготвяна в продължение на шест години от физика Стефан Улмер, изглеждаше измамно просто: камион с надпис „Antimatter in motion“ превозва 92 антипротона. Предизвикателството обаче е колосално – ако тези частици докоснат каквато и да е обикновена материя, настъпва мигновена анихилация и те просто изчезват в чиста енергия. За целта учените са използвали „капана на Пенинг“ – 850-килограмов високотехнологичен контейнер, който държи частиците в пълен вакуум чрез мощни свръхпроводящи магнити.
Пътуването премина под знака на екстремната предпазливост. Volvo-то се движеше със скромните 42 км/ч, за да неутрализира всяко сътресение от неравния път, което би могло да дестабилизира магнитното поле. През цялото време Улмер е следял състоянието на ценния товар в реално време през мобилния си телефон. Резултатът? След половин час лавиране по пътищата на комплекса, всички 92 антипротона бяха върнати в лабораторията непокътнати.
Защо това усилие е толкова важно? Антиматерията е най-редкият ресурс, познат на човека, със сумарна цена от няколко квадрилиона долара за един-единствен грам. Тя е ключът към отговора на фундаменталния въпрос: защо след Големия взрив Вселената е съставена от материя, а антиматерията почти е изчезнала? Възможността тя да бъде транспортирана безопасно отваря вратите към по-прецизни експерименти извън ЦЕРН.
Следващата спирка на този „небесен“ товар е университетът в Дюселдорф, Германия. Там се изгражда нова лаборатория, където измерванията ще бъдат до 1000 пъти по-точни от сегашните. Фактът, че за това историческо постижение е използван стандартен камион, а не космическа совалка, доказва, че най-сложните проблеми на физиката понякога намират своите практически решения на четири колела.
