Въвеждането на справедливия принцип при изчисляване на такса смет, според който трябва да плащаме толкова, колкото боклук изхвърляме, се отлага за пореден път поне до 2024 г. Това се случи в преходните и заключителни разпоредби на Закона за извънредното положение, съобщи БНТ.
Формалната причина е отлагането на преброяването на населението. На практика обаче, излизат много други проблеми, свързани с управлението на отпадъците в страната.
Татяна Данчева живее в Троян. Със съпруга си обитава реновирана къща от 1925-та година, а от няколко години двамата са и собственици на голям магазин. За дома си, семейството плаща около 20 лева такса смет на година. За магазина обаче първоначално се оказва, че същата такса е над 2 000 лв.
От магазина се изхвърля едно обикновено кошче за боклук 2 пъти в месеца. От къщата, знаете, през 2-3 дни се изхвърля по едно кошче за боклук , макар че ние сме само двама. Ако се увеличат хората, които живеят на едно място, боклукът скача двойно или тройно, казва Татяна.
За магазина си, семейството се е възползвало от възможността да поръча контейнер от общината, за който се плаща годишна такса в размер на 600 лева. Такава възможност за бизнеса има в 70% от общините в България. Въпреки това обаче, несправедливостите продължават.
Транспортът и самият процес по събиране на отпадъците е в едни и същи рамки и само според отдалечеността би трябвало да се различават. Но не може такса битови отпадъци на тон да се различават с 200 лева от една община в друга, казва Илиана Павлова от БСК.
За да се изравнят ставките, трябва такса смет да започне да се изчислява на реално количество изхвърлен боклук:
Това, което ще се промени. когато най-после започнем да изчисляваме на реално изхвърлен отпадък, е че гражданите, които разделят отпадъците в домакинствата и изхвърлят по-малки количества, ще плащат много по малка такса. За да се случи това ние общините имаме да свършим още много работа. Да им осигурим достатъчно възможности да изхвърлят разделно своя отпадък и той да отива на сепариращите и компостиращи инсталации с достатъчно добро качество, казва Светла Георгиева от НСОРБ.
В община Троян обаче, тепърва ще заработят такива инсталации. Но и тогава се появява проблем:
Имаме тревога, че при заработването на инсталацията, ще имаме допълнителни разходи, докато новата фирма заработи, която все още не е регистрирана, докато се сключат договори за предаване на отделения отпадък. И за това е нужно време. След това това ще доведе до намаляване на този процес, в който всяка година такса битови отпадъци расте, казва Донка Михайлова, кмет на Троян.
В близката община Севлиево вече са изградили такива инсталации, включително по европроект са закупени десетки съдове за биоразградими отпадъци. Организирана е и мащабна разяснителна кампания:
Ние включително и аз получихме по една кофа с 12 биоразградими торбички. Трябваше да събираме в тях отпадък, и да го изхвърляме на определен период в някой от тези контейнери, който би трябвало да е близо до домовете ни. Вместо това обаче, контейнерите стоят под ключ на площадката за компостиране. Неофициално от депото за отпадъци, което стопанисва площадката, ни обясниха, че причината е, че хората палят съдовете, казва Емилия Данкова.
И така, при на практика изградени вече системи за управление на отпадъците, целта – да се изхвърля максимално количество боклук разделно, не е постигната.
Да събираме отпадъка разделно и след това да го слагаме в един и същ камион, просто е безсмислено, това е една заблуда. В момента ние тръгнахме към този подход избран от МОСВ и финансиран от ОП "Околна среда", при който отпадъкът идва тук, по тези ленти отива в една обща лента, където се разделя и след това отива за вторична преработка, допълва Донка Михайлова, кмет на Троян.
За да може обаче реално да се остойностят разходите за този процес, трябва да знаем колко точно боклук изхвърляме. И тук решение има – Монтана е първата община в България, която прилага така нареченото умно сметосъбиране. Там камионите и съдовете за смет са оборудвани с датчици, които изчисляват с абсолютна точност колко е количеството боклук в тях. На базата на алгоритми пък, се определя коя етажна собственост използва съответния съд за смет.
Един от проблемите, които има при определяне на такса смет всъщност да се направи някакъв тип решение което може би е политическо, как да се разпределя това нещо по по-справедлив начин и за живущите. Един прост такъв механизъм е, ако етажната собственост, след като имаме добри алгоритми, които да кажат колко точно боклук изхвърля тази етажна собственост , ако това да се даде на етажната собственост. Това ще е хем по-справедливо, хем драстично ще облекчи административно всяка община, казва Михаил Ернесто Михайлов.
Засега обаче законодателят реши – отлагаме въвеждането на по-справедливия принцип "замърсителят плаща" за след две години. И така за пореден път удължаваме времето за решаване на всички тези проблеми.
