Народното събрание прие на първо четене законопроект, който дава право на държавата да установи временен контрол върху рафинерията „Лукойл Нефтохим“ през свой особен представител, ако е застрашена националната сигурност.
Законопроектът бе подкрепен със 122 гласа „за“ от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, а 43-ма бяха „против“ от БСП, „Възраждане“ и ИТН.
Проектът дава право на държавата да назначи особен търговски представител, ако е застрашена националната сигурност, доставката на критични ресурси, монополно положение или се нарушават международни санкции или санкциите на ЕС.
Особеният търговски представител ще се назначава от Народното събрание по предложение на правителството и ще се отчита пред депутатите. Той ще представя план за действие, който ще бъде и част от мениджърския му договор.
В същото време законопроектът задължава правителството да се откаже от вноса на руски петрол, въпреки дерогацията от европейското ембарго, която е предоставена от Европейската комисия и важи до края на 2024 г.
Вносители на текстовете бяха лидерите на т.нар. „сглобка“, която формира управляващото мнозинство в парламента – Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Пеевски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Мустафа Карадайъ и Ивайло Мирчев.
В началото на септември правителството поиска от „Лукойл Нефтохим“ да представи план-график за сроковете за преход от сегашния руски суров петрол към такъв с друг произход.
Малко преди това държавата пое управлението на нефтения терминал на бургаската рафинерия и обяви, че работна експертна група на правителството започва да координира поетапния преход на рафинерията в Бургас към преработката на неруски петрол.
Правителството също така разгледа анализи на различни ведомства и от спецслужбите за ефекта от предсрочното спиране на вноса на руския петрол върху пазара на горивата
Според неофициалната информация докладите подчертава редица рискове, включително увеличаване на цените с 20-25 ст.
В доклада на ДАНС се споменава и за кредит от близо 800 млн. долара, отпуснат от компанията Litasco на дъщерното ѝ дружество „Лукойл Нефтохим Бургас“, научи Mediapool от свои източници.
По-голямата част от заема е изплатена, но в случай на прекратяване на дерогацията кредиторът може да обяви остатъка от $300 милиона за предсрочно изискуем и да предизвика фалит на рафинерията. Това може да доведе до трусове на пазара на горива в България и Северна Македония.
Междувременно от Центъра за изследване на демокрацията публикуваха свой анализ, според който няма технически проблем „Нефтохим“ да работи с 25 от всички 28 световни сорта петрол.
Експертите от неправителствената организация разглеждат дори влиянието върху вътрешния пазар при пълно спиране на работата на нефтопреработвателното предприятие и изводът е, че вносът на горива може да покрие без проблем нуждите на пазара. И в двата случая – спиране на руския петрол или затваряне на рафинерията, ще има повишение на цените на горивата с 10-15 стотинки, смятат от центъра.
Румен Гечев предупреди…
Румен Гечев от БСП каза, че преминаването на нефтопреработвателното предприятие на неруски петрол ще оскъпи твърде много крайния продукт. Според него алтернативни на руските доставки може въобще да не са възможни заради ограничената пропускателна способност на Босфора.
Хамид Хамид от ДПС отговори на Гечев, че чрез него говори г-жа Митрофанова. Ивайло Мирчев от „Демократична България“ заяви, че целта е компанията да внася адекватно в българския бюджет, вместо да изнася печалбата си навън.
Според него за 2021 и 2022 г. България е пропуснала 2.1 млрд. лв. от рафинерията, а обещаните от нея на служебното правителство 700 млн. лв. още не са влезли в бюджета
Тошко Йорданов (ИТН) каза, че България подкрепя украинската армия с руския петрол, което „Лукойл“ отрича. През тази година износът на горива от България към Украйна е намалял многократно в сравнение с 2022 година.
„Всички от този бизнес обясняват, че ако това се случи, горивата ще бъдат по-скъпи“, предупреди Йорданов.
Деян Николов от „Възраждане“ каза, че лидери на партиите вносители на законопроекта имали „хипотетично“ план да одържавят рафинерията, след което да я продадат на руски инвеститор чрез Азербайджан.
