Парламентът реже свръхправомощията: Край на едноличната власт в „Лукойл“

парламентът реже свръхправомощията: край на едноличната власт в „лукойл“

На фона на продължаващите дебати за енергийната сигурност и прозрачността в ключови сектори, българският парламент предприе важна стъпка. Депутатите от Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси гласуваха на първо четене законопроект, целящ ограничаване на т.нар. „свръхправомощия“ на особения търговски управител на „Лукойл“ – Румен Спецов.

Този ход не е просто рутинна законодателна промяна, а отговор на сериозни критики и опасения, свързани с липсата на контрол върху действията на управителя. Предишното мнозинство в 51-вото Народно събрание бе предоставило на тази фигура безпрецедентни правомощия, които на практика изключваха административен и съдебен контрол. Тази разпоредба беше най-спорният текст още от въвеждането ѝ, повдигайки въпроси за върховенството на закона и конституционните гаранции.

С новите изменения, предложени от народния представител Стефан Свиленов от „Прогресивна България“, се възстановява съдебният контрол върху решенията и действията на особения търговски управител. Това означава, че разпоредителните сделки вече ще могат да бъдат обжалвани пред окръжния съд, а министърът на икономиката ще получава ежемесечни отчети за дейността на управляваните дружества. Целта е осигуряване на по-голяма прозрачност и възможност за обжалване, което е основен стълб на правовата държава.

По време на заседанието, което премина без присъствието на самия Румен Спецов, политическите реакции не закъсняха. Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази опасения относно липсата на становище от Министерство на финансите за евентуални арбитражни дела. От ГЕРБ, в лицето на бившия финансов министър Владислав Горанов, обявиха, че ще се въздържат от подкрепа. Най-остра беше реакцията на Цончо Ганев от „Възраждане“, който нарече създадената фигура „политически Франкенщайн“, дело на „Демократична България“, и попита дали предстоят преговори с „Лукойл“ за изкупуване на рафинерията.

Мотивите на вносителите са категорични – отпадането на контрола засяга недопустимо конституционното право на защита и нарушава чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Една такава правна уредба не само подкопава доверието в институциите, но и отблъсква потенциални чуждестранни инвеститори, които търсят предвидима и стабилна правна среда. Възстановяването на контрола е стъпка към нормализиране на правния ред и утвърждаване на принципите на правовата държава в България.

Източник: dnesplus.bg

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Сливен се преобразява: Една нощ, в която историята оживява

На 16 май Сливен се присъединява към мащабната европейска инициатива, която превръща музеите и галериите в средища на нощен културен живот. Тази година градът под Сините камъни предлага на своите жители и гости възможността да се потопят в миналото и изкуството чрез напълно безплатен достъп до знакови културни обекти. Регионалният […]
сливен се преобразява: една нощ, в която историята оживява

подобни новини