Авангардната стихосбирка „Изрод“ не е хапка за всяка читателска уста, но със сигурност е едно от събитията в културния живот на България.
Стефан Кичев (1996–2020) беше сред най-ярките имена на младата българска литература, a cтихосбирката „Изрод“ е предизвикателство със строги изисквания към своя читател – изисквания към неговия интелект, към въображението и сърцето му, изисквания към самата ни памет, защото се врязва като клин в съзнанието… и оставя дълбока следа.
През 2013 г. с поемата си „Гноен вик“ Кичев печели ученическия творчески фестивал „Малки поетики“ в категория „Литература“. Отличен е и в конкурса „Граждански будилник“ на Столична община, взимайки награда за своето задочно писмо до писателя Георги Марков. Участва също в конкурса „София: Поетики“, където чете и се състезава с някои от най-големите съвременни български автори. Стихосбирката „Изрод“ излиза от печат два месеца след внезапната и ненавременна смърт на младия поет и съдържа някои от неговите най-дръзки, експериментални и провокативни творби. Пестеливото, но стилно оформление на изданието е дело на Леда Нечева & Дамян Дамянов, а в книгата са използвани кадри от филмографията на култовия японски режисьор Шиня Цукамото.
Oтговорен редактор на проекта е кинокритикът и писател Благой Д. Иванов, а основен редактор на самото съдържание е политологът Тончо Краевски, който описва „Изрод“ в предговора си към книгата като „събитие, начало на нашествие на новост. Тя е подвиг, който стъпва върху купчини от прочетени книги, километри планински изкачвания, един изкривен от набирания лост, както и още много неща, които не би било удачно да се разказват. И този подвиг естествено предявява своята ерудитско-хулиганска претенция: Aut Geo, aut nihil.“
„Изрод“ е вече във всички книжарници.
