Правната комисия в Народното събрание отхвърли предложението за провеждане на референдум по въпроса дали еврото следва да остане единствена официална валута на страната до 2043 г. „За“ приемане на предложението гласуваха 7 депутати, 8 бяха против, а други 7 се въздържаха.
Подписката за референдума бе внесена от инициативен комитет, подкрепен от „Възраждане“. От внесените 603 356 подписа след проверка на ГРАО валидни се оказаха 470 973. По закон, за да бъде задължително провеждането на референдум, са нужни подписите на не по-малко от 400 000 български граждани. Това условие е изпълнено, но според депутатите, които отхвърлиха предложението, зададеният въпрос не е в съответствие със Закона за прякото участие на гражданите.
Въпросът за допитването е: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“. Според Закона за пряко участие на гражданите не могат да се правят допитвания по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори, а въпросът за присъединяване към паричния съюз е уреден в договорите за ЕС.
Междувременно, Евробарометър публикува най-новото си проучване, според което 49% от българските граждани подкрепят въвеждането на еврото, като също толкова – 49%, са против идеята, а 2% нямат мнение. Това е подобрение с 5 процентни пункта на подкрепата за еврото.
По време на дебата управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев обясни, че има допълнителен проблем със зададения въпрос за референдума, които според запознати е писан от известен конституционалист от ДПС. В българското законодателство няма легален термин „официална валута“. Това означава, че еврото няма как да продължи да бъде резервна валута на България, което значи край на валутния борд, разясни Мартин Димитров от ПП-ДБ. Бордът гарантира, че всеки лев в обращение може да бъде разменен срещу евро във всеки един момент.
Димитър Радев предупреди, че провеждането на евентуален референдум за еврото в момент, когато българският лев е част от механизма ERM II, ще доведе до сериозни негативни политически последици, защото нарушаването на подписаните от страната договори ще подкопае доверието в България.
