Както се очакваше, президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) заради последния мащабен пакет промени на основния закон, приет в края на 2023 г. Той беше заявил това свое намерение с обичайния си напоследък гневен маниер доста отдавна. Толкова отдавна, че още не беше сигурен какви точно ще са конституционните промени, но беше сигурен, че ще ги оспори.
Скоростта, с която искането беше внесено в КС и обемът му от 30 страници (към 10,000 думи) подсказват, че президентът отдавна се готви за тази битка. Това допълнително се внушава от редица изказвания на юристи от неговия кръг, съветници, бивши конституционни съдии. Искането прилича на магистърска теза или реферат на докторска дисертация.
Предмет на оспорване е значителна част от конституционната поправка, но по-конкретно няколко промени:
- новата регулация за мандата на Народното събрание;
- отмяната на ограничението за двойното гражданство на депутати и министри;
- високите мнозинства при избор на членове на регулатори;
- промените в ред за назначаване на служебно правителство;
- назначаването на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Две от тези промени имат структурен характер – мандатът на Народното събрание и редът за назначаване на служебно правителство. Двойното гражданство е подробност на фона на първите две. Назначаването на членове на регулатори, както и на т.нар. трима големи в съдебната власт са по-тесни процедурни изменения, зад които не стои съществен структурен въпрос.
Този бърз преглед подсказва, че атаката на президента е най-пряко мотивирана от опита да се ограничи властта му по отношение на служебните правителства. А и мотивите му по тази тема са диспропорционално по-обемни спрямо останалите – доближават 25% от цялото искане. Тактиката на юристите му вероятно е премислена с оглед този централен момент.
Първо, изписват се 10 хиляди думи, разгръща се проект за конституционна дисертация, излагат се десетки аргументи за погрома над Конституцията и апели да бъде пазена от покушения.
Второ, разчита се на балансирано отношение на Конституционния съд, който в широк публичен, а и по-тясно академичен план, трябва да изглежда като разумен, мъдър и умерен.
Трето, в този контекст тактиката на искането предвижда КС да приеме повечето недотам съществени неща от конституционната поправка, но да отхвърли корекцията за служебното правителство. Това би било успешен ход на президента.
Към тези политически, реторически и тактически особености на атаката към Конституционния съд се добавя една възторжена пледоария за Великото народно събрание (ВНС).
Президентският екип е изписал близо две страници за свещеното ВНС. Да припомним как възникна това недоразумение. В Конституцията се казва, че въпроси за „формата на управление“ се решават от ВНС. От Аристотел насам европейската политическа и правна традиция мисли под „форма на управление“ общи форми на организация на властта. В модерността, поне от 17 век до днес, с тази фраза се мислят типове държавност – монархия, република, в частност парламентарна или президентска. Нищо друго.
През 2003 г. лобито на тогавашния главен прокурор Никола Филчев прокарва в КС тълкуване, според което всяко структурно положение в Конституцията засяга формата на управление. Това тълкуване е израз на конституционен произвол и не може да се сравни с нищо друго в новата история на България. То дописва Конституцията с текст, който има мега- и метаконституционни значения, тъй като дава нова рамка на цялата Конституция и инструкция как тя да бъде четена. Наричат го разширено тълкуване.
Тази екзотика почти не се среща в този си вид в демократичния свят. Тя връща Конституцията в предсекуларен период, прави я документ с квазирелигиозен характер. Причината е в това, че решението блокира конституционния процес и го прави зависим от една на практика трансцендентна инстанция.
Президентът апелира Конституционният съд да се придържа тясно към корупционното тълкуване за ВНС. Изписаните редове за ВНС го квалифицират като върховен гарант на конституционната идентичност и прочие куриозни неща.
Ето част от този литургичен текст: „Смисълът на целия запазен периметър от правомощия на ВНС не е в неговата изключителност сама по себе си, а в изключителността на въпросите, които то може да решава и които определят естествената рамка на един контрол за конституционност върху закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Тези въпроси са определящи за конституционната идентичност на една държава.“
И още: „От една страна, Конституцията не следва да става жертва на прибързани посегателства от случайни парламентарни мнозинства, а да бъде изменяна при завишени процедурни изисквания за постигнат консенсус, при задълбочен дебат и обществено съзряване, че промените са необходими и не противоречат на собствените си мотиви. От друга страна, когато се пристъпва към ревизия, тя не може да има за резултат нарушаване на основните принципи на разделение и баланс на властите, на правовата държава и независимостта на съдебната власт, които гарантират установената форма на държавно управление и нейната надлежна промяна, поради което легитимно ограничават всеки орган, притежаващ власт да я изменя.“
И нищо чудно, предвид хипотезата за тактиката на неговото искане, то да успее точно в тази единствена точка като запази пълни права над служебното правителство. А промяната е умерена, консервативна. Най-добре е да се мисли изобщо за ликвидиране на тази институция.
На основание всичко казано ще повторя нещо, което многократно съм аргументирал. Българският Конституционен съд трябва да пристъпи към ново тълкуване на „форма на държавно управление“ и да премахне изискването за ВНС, дадено в решение №3 от 2003 г. Това зависи само от него, всъщност от неговия състав.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
