Прокуратурата отказва всякаква информация за извършените проверки на депутата от ДПС Делян Пеевски след като той бе санкциониран за корупция от САЩ по глобалния закон „Магнитски“. Това става ясно от отговор на държавното обвинение на запитване на организацията „Антикорупционен фонд“ (АКФ).
Пеевски влезе в списъка по „Магнитски“ през лятото на 2021 г. Тогава санкции бяха наложени и на смятания за приближен до него Илко Желязков, по онова време зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС. Бизнесменът Васил Божков също бе санкциониран.
И докато срещу него има дело и близо 20 повдигнати обвинения, по отношение на Пеевски не последва нищо. В типичния си стил прокуратурата каза, че образува проверки, а след това „забрави“ да съобщи резултатите от нея.
Няма публичен статут
От АКФ са поискали от прокуратурата номерата на преписките, образувани във връзка с проверките срещу Пеевски. Това не би следвало да е секретна информация, тъй като на сайта на държавното обвинение има възможност за проверка на статута на преписка. Т.е. номерът на един документ би трябвало да е тайна. Според прокуратурата обаче това не е така.
Поискана е информация за резултата от провеките. Отговорът е следният:
„Исканата от Вас информация не може да Ви бъде предоставена. Причината за това е, че същата представлява част от съдържанието на преписките и поради това няма публичен статут„.
Пускането на доказателства в публичното пространство не представлява проблем за прокуратурата, стига да обслужва интересите ѝ. Неведнъж са пускани записи от СРС-та. Съвсем наскоро държавното обвинение организира театрална пресконференция със записи още преди да образува дело по същите доказателства – казуса със „заговора“ за сваляне на Гешев.
Кажете ни какво знаете
Преди две години прокуратурата реагира в пълен унисон с партията на Пеевски. От държавното обвинение призоваха щатските власти да им дадат повече информация за доказателствата срещу Пеевски. А в същото време бе заявено, че вероятно става дума за данни, които вече са били обект на проверка у нас. Така и не се разбра защо в такъв случай се настоява за още информация от САЩ.
Стратегията „Кажете ни какво знаете“ бе приложена за отново преди месеци при втората порция санкции по „Магнитски“. Този път сред имената бе и това на бившия финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов. Партията на Бойко Борисов побърза да се разграничи от него. Прокуратурата пък се оправда, че ше проверява. И отново поиска още данни от щатските власти. Останалите от „втория списък“ са бившият икономически министър Румен Овчаров, някогашните шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Генов и Александър Николов, както и обвиняемият за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, шеф на сдружение „Русофили“.
Какво повече да направим
Другата линия на оправдателния режим е „Какво повече да направим“. Тя бе изказана от главния прокурор Иван Гешев наскоро в интервю за БТА.
„По отношение на всички лица, които са в т.нар. „втори списък“ има или дела в съдебна фаза, или в досъдебната фаза. Какво повече да предприеме прокуратурата? Още повече, че на Вас ви е ясно, от този списък, от този закон, няма правни последици не просто в България, а в целия Европейския съюз„, заяви той.
Гешев пропуска „дребния“ детайл, че тези дела нямат нищо общо с твърденията на САЩ.
Горанов например бе арестуван заедно с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов миналата година по дело за изнудване на Божков. След това прокуратурата обясни, че цялото производство било опорочено от МВР и всички действия трябвало да се извършат наново. После изобщо спря да говори по темата. Едва след съобщението на американските власти бе заявено, че е изпратено искане за видеоконферентен разпит на Божков. Това се случва две години след като той обяви, че е бил изнудван от бившия финансов министър за милиони.
Овчаров е подсъдим, но делото срещу него нямат нищо общо с корупционни действия. Той бе обвинен заради неизгодна сделка, свързана с мини „Бобов дол“. Делото все още е висящо.
Малинов е подсъдим за шпионаж, но този процес не е приключил дори на първа инстанция.
