“Демократична България” и “Продължаваме промяната” внесоха жалба в Конституционния съд срещу поправките в Изборния кодекс, наложени от т.нар. Хартиена коалиция. Конституционната жалба е подписана от 70 депутати от двете формации.
На 1 декември 2022 г. БСП, ГЕРБ и ДПС приеха промени в Изборния кодекс. С тях те отново върнаха хартиената бюлетина и броенето на гласове на ръка. Машините за гласуване останаха част от процеса, но само като устройства, които принтират бюлетини, тъй като тези гласове също ще бъдат ръчно преброявани
“Пряк резултат върху изборите през април няма да има, тъй като решенията на КС действат за в бъдеще”, каза Надежда Йорданова от „Демократична България“. Тя очаква грешките в настоящия Изборния кодекс са бъдат поправени още преди местните избори от следващия парламент. Според конституционната практика, от приемането на жалба по допустимост до произнасянето на съда минават от половин до една година.
Какво се оспорва
„На първо място оспорваме избора пред част от българските граждани как да гласуват – с хартиена бюлетина или с въведената бюлетина, отпечатана от машина. Този избор е само за част от гражданите. За друга – за тези, които гласуват в секции с под триста избиратели, нямат право на избор. Това е неравнопоставено третиране на българските граждани. Основният мотив, както на вносителите, така и на мнозинството, което подкрепи промените в ИК, е да се даде възможност за избор на българските граждани. Стана ясно, че той не се отнася за всички. В малките секции, където има повече затруднения и където контролираният вот е по-сериозен, няма право на избор. Хората в неравностойно положение също нямат право на избор“, каза Никола Минчев, заместник-председател на Народното събрание и депутат от „Продължаваме промяната“.
Второто нещо, за което депутатите от двете партии сезират Конституционния съд е, че машинното гласуване на практика се превръща в едно отпечатване на бюлетини. „Защото машините, с които се гласува, трябва да отговарят на някакви стандарти, но мнозинството в 48-ото НС тотално обезсмисли машинното гласуване, защото то вече не отговаря на обичайните стандарти за такова“, каза Минчев. В жалбата се атакува и процедурата на парламента с която бяха направени промените. Те бяха въведени най-вече чрез предложения между първо и второ четене, а Конституцията изисква законите да се приемат на две четения. „Формално това е законопроект, който е приет на първо, а след това на второ четене, но промените, които бяха приети на първо четене бяха много по-малки по обхват, отколкото в крайна сметка се прие. Тоталното прекрояване на ИК между първо и второ четене направи така, че това са на практика промени, минали само един път в пленарната зала“, каза още Минчев.
Според жалбата на ДБ и ПП последните промени в Изборния кодекс противоречат на основни принципи и стандарти, залегнали в българската Конституция и в решения на Конституционния съд: принципа на правовата държава, принципа на равенството на гражданите пред закона и принципите и стандартите за защита на избирателното право.
Абсурдно гласуване по три начина
Бързината за приемане на измененията в изборното законодателство доведе до абсурда да се гласува по три начина – с хартиена бюлетина, с бюлетина от машинен вот и с машинно гласуване, т.е. въведени са три различни понятия за бюлетини и две различни форми на гласуване!
Въпреки че експерименталното дистанционно електронно гласуване беше подкрепено с национален референдум, то бе набързо заличено между първо и второ четене на поправките в Изборния кодекс. С което се погазват правилата за приемане на законодателни инициативи в условия на широка публичност на инициирането и след обществено обсъждане на предложенията, заявяват жалбоподателите от ДБ и ПП.
“Работим заедно работим с колегите от “Продължаваме промяната” повече от година, а сегашната ни съвместна инициатива е стъпка към засилване на нашето партньорство.” Така отговори депутатът от ДБ и преподавател по конституционно право Атанас Славов попитан дали жалбата е стъпка към съвместно явяване на изборите.
Електронното гласуване
В края на април 2021 г. за първи път в България беше въведено изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. То беше предложено от „Има такъв народ“ и беше подкрепено от БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“.
С машинното гласуване се елиминира високият процент невалидни бюлетини, както и проблеми при броенето на гласовете от секционните избирателни комисии. Така например на местните избори през 2019 г., които се проведоха само с хартиени бюлетини, невалидните гласове за общински съветници бяха 466 077. Това е 15.1% от общо пуснатите тогава 3 089 045 бюлетини.
