Този въпрос ще си задават студентите по журналистика след последните вълнения около Христо Грозев. Едно е ясно. Тази професия е печеливша само за излезлите в чужбина нашенци. Колкото и обидно да звучи, един Явор Дачков няма да печели никога колкото Грозев. Може би само за къс период от време, но французите казват: „Това което е взето, повече не е взимане…“
Това коментира във „Фейсбук“ Божидар Чеков.
Заедно с произведеният в журналист, но реално работещ като „къртица“ в гърба на Русия българин, има други двама негови предшественици, оставили дълбоки следи в браздата на журналистиката. По силата на обстоятелствата страната ни се намира между двата блока „Изток и Запад“. Именно там са „дълбали“ с успех Юлия Кръстева и Владимир Костов.
„Най-известната“ наша интелектуалка заминала за Франция с благословията на ДС, веднага се „влюбва“ в автора на еротични романи Филип Солерс и проникна в средите на богопомазаните нови ляво настроени философи. Посветила се на изследователска дейност в дисциплини, от които малцина разбират, като „семиотика“, нашенката публикуваше редовно отегчителни трудове, предназначени за някакъв елит от сноби. За да задоволи необходимостта от политически идеал на мамините френски интелектуалци, Юлия и съпругът ѝ се втурват да разпространяват догмата на Моа Це Дун в Париж. Награди и титли валят от всички световни университети. И в София. СДС я готвят дори за министър на културата. Захласването по нея или по-скоро по световната ѝ слава, затваря очите и ушите на българските интелектуалци, които пропуснаха да се обидят, когато Юлия Кръстева отказва да говори български и им благодари само на…френски. Следствие на картончето публикувано от „Комисията по досиетата“ и отразено във най-тиражирания френски седмичник „Нувел Обсерватьор“, в поведението на доносничката „Сабина“ настъпва обрат. Тя се обявява за жертва на ДС, но за всеки случай спира публичните си изяви.
Владимир Костов е най-печелившият български журналист-къртица. Представител на българските медии по времето на комунизма, т.е. на тоталитарната система по време на 15 години в Париж, той „избра свободата“ по простата причина, че не му се връща в България. Като полковник от ДС той Костов разполага с „база данни“, която изтъргува лесно с американското разузнаване. Назначен бе в европейската антена на ЦРУ – „Свободна Европа“, за да дава обратна информация на тази която даваше предишните 15 години. След убийството на Георги Марков, Костов избърза да се представи за „боцнат също от чадър“, но малцина му повярваха. Между тях се оказа Желю Желев, който го награди със „Златната писалка“ на българската журналистика.
Завърнал се в България, Владимир Костов се радва на три пенсии. Френска, американска и българска.
Христо Грозев още не е за пенсия. Може ли да служи за пример на бъдещите журналисти е въпрос, който неизбежно ще бъде поставен и не само в университета. Разликата между него и горните двама е еднопосочната му дейност. Завършил Американския университет и стажувал в Лондон той не оставя почти никакви публични следи. Може би такова е прозвището на кандидатите за международен успех. Ако не бяха го подгонили руснаците, никой нямаше да знае, че е предприемач-акционер на агенцията „Белинтгат“. Тази създадена с пари от незнаен произход групировка е работила в две посоки. В едно и също време да информира Запада, но и да разпалва антируска омраза в главите на украинците. Заслугите му в разследването на отровата „Новичок“, атентатите с участие на агенти на ГРУ и защитата на опозиционера Алексей Навални получиха десетки отличия от редица западни агенции. Погледът на българското общество към дейността му остана впечатляващо хладен.
След като Москва го „осветли“, за него повече хляб в журналистиката – няма. Вероятно ще стане политолог. Но и в политологията се изисква поглед и към двете страни от Тихия фронт – „Изток и Запад“. При Грозев има и друг проблем. Еднопосочната информация омръзва бързо, особено ако е платена от чужбина. Тя се изтърква като стара грамофонна плоча.
По настоящем например излязоха разкрития, които един истински журналист, би трябвало да публикува. Те засягат иранските дронове Shahed-136, с които руснаците бомбардират Украйна. Оказва се, че от всички 52 съставни части, от полупроводници чак до мотори, всички са изработени в 13 американски предприятия. Как са стигнали до Иран и след това до Русия е работа на истинските разследващи журналисти.
Къртиците рядко стигат до пенсия, като „къртици“. Прибират се някъде на топло, ако оцелеят физически. Пишат книги и държат лекции на начинаещи.
