Атеротромбозата е един от най-големите убийци на нашето съвремие. Тази форма на тромбоза, която е предизвикана от агресивността на атеросклеротичния процес, засяга всички сегменти от съдовата система – мозък, сърце, периферни съдове.
Това каза за БГНЕС кардиологът проф. Иво Петров, който участва в 11-то издание на Балканския Ендоваскуларен Конгрес, където се обединяват усилията на 7 медицински специалности. Атеротромбозата е един от най-големите проблеми в световен мащаб, не само в България.
„На атеротромбозата се пада повече от 50% от смъртността в България“, заяви той. Според него COVID инфекцията е причина за активизиране на склонността към тромбообразуване и в много редки случаи ваксините. „Съотношението между атеротромбози от инфекцията и ваксините е многократна, най-малко разликата е стократна. Имаме огромен проблем за пациентите, които са положителни на COVID-19 и много малък проблем с тези, които са ваксинирани“, коментира кардиологът.
Той поясни, че преди няколко седмици е излязло голямо проучване, в което се казва, че при ваксините, базирани на иРНК, проблемът от възникването на тромби е много малък.
Попитан дали може да предотвратим образуването на тромбози, проф. Петров каза, че отговорът е да. „Има както промяна на стила на начина на живот, така и медикаменти, които могат да окажат превантивно въздействие, т.е. да предпазят пациента от образуване на тромби. Това са активни медикаменти от гледна точка на тромбообразуването и те са антикоагуланти, антиагреганти, вазодилататори. Това са медикаментите, които играят съществена роля в предпазването и лечението на съдовите заболявания“, посочи медикът. По отношение на застрашените, той каза, че това са хората, които имат фамилна предразположеност, диабетици; хората, които имат повишени нива на холестерола, повишени нива на тромбоцитите и препоръча във време на пандемия и вълна да бъдат по-бдителни към здравето си.
Проф. Петров коментира, че макар да живеем повече от година в условия на пандемия, все още има много неизвестни, други вече са известни. „Знаем тригерите, това което пуска като спусък патологичния процес, но когато напредне прекалено много процесът нямаме много възможности. Трябва да се внимава в най-ранните фази, но инфекцията трябва да се поеме от специалисти, така че да се предпазят пациентите от следващи усложнения“, обясни той и добави, че хората умират както от вируса, така и с него затова призовава обществото да се ваксинира. Според него това би облекчило натиска върху здравната система.
Кардиологът е категоричен, че смъртните случаи след ваксинация са единични, т.е. това е изключение от правилото. От думите му стана ясно, че между 15-19% от пациентите, които умират, имат някакво сърдечно-съдово засягане, което най-често се дължи на тромбоза. По време на Конгреса беше обсъдена темата за създаването и организирането на центрове за лечение на исхемичен мозъчен инсулт, като специалисти от Англия, Германия и Америка споделиха опит.
В България едва сега започва организация по създаването на такива центрове, а ендоваскуларното лечение дотолкова е най-ефикасният метод за лечение на мозъчен инсулт в острата му фаза, че необходимостта от брой лекувани пациенти е едва 2,6 пациента, за да бъде спасен един човешки живот. А всеки 6 минути закъснение за неговото приложение намаляват с 1% шанса за добър резултат при всеки конкретен пациент. Колаборацията между специалистите е ключова за успеха на ендоваскуларното лечение при мозъчен инсулт. В исторически аспект това е лечението с най-гигантски не само пациентски, но и здравеопазен ефект в историята на медицината. Създаването на такива центрове у нас ще е огромен скок напред.
Мозъчният инсулт е най-големият инвалидизатор на нашето съвремие и ако може да бъде лекуван навреме – хората, които преминават през него, ще могат да продължат да бъдат полезни на обществото. Освен това недобре лекуваните и нелекуваните пациенти генерират много повече разходи за здравната система. Заболяването е водеща причина за смъртност и у нас. На година в България се регистрират над 35 000 случая на мозъчни инсулти, или около 100 на ден. От тях 7000 завършват с летален изход. Друг голям акцент по време на конгреса ще бъде модерното лечение на сложна аортна патология – аневризми и дисекации, както и ендоваскуларно лечение на хронична обструктивна белодробна хипертония.
