Мъглата на несигурността
© Виталий Портников
Преди няколко години самата възможност за публикуване на текст на 1 януари беше рядък успех за всеки публицист. Възможността да обобщите изминалата година, възможността да поговорите за това каква ще бъде следващата година – и всичко това в деня, когато публиката ви поглежда назад към миналото и мисли за бъдещето.
Сега, за да напиша финалната статия, налага ми се да полагам дори не умствено, а физическо усилие – толкова много не ми се иска да обръщам поглед в ужаса на 2022 година. А този, който реши да предскаже събитията, едва ли може да се счита за сериозен човек. Това бъдеще изглежда толкова несигурно и мъгляво. И не само нашето бъдеще. Мъгляво изглежда бъдещето въобще.
2022 година бе време на несбъднати надежди. Тези надежди не се сбъднаха почти за никого. За нашите собствени надежди дори да не споменавам. Още през януари 2022 г. милиони украинци вярваха, че просто не може да има голяма война по дефиниция. А ние – тези, които прекрасно разбирахме, че голяма война е неизбежна и обусловена от развитието на ситуацията както в Украйна, така и в Русия – просто се надявахме, че няма да се случи. А сега какво да кажем за нашите надежди!
Но надеждите на Путин, неговите съратници и сънародници също са разбити. Путин разчиташе, че до началото на март няма да има никаква Украйна. Е, освен ако не се появи някакво марионетно правителство, което послушно да изпълнява всичките му указания и да осигури поглъщането на Украйна. Руснаците също се надяваха, че няма да има дълга война и със сигурност не очакваха да се окажат в свят, болезнено напомнящ на Съветския съюз, изправен пред изолация и глобално презрение. И със позора от тази страшна и жестока война.
И надеждите на Запада също са разбити. Западът току-що започна да се възстановява от икономическата криза на пандемията. В тази ситуация само война му липсваше – и не просто война, а война, превърнала се в енергийна конфронтация. Надеждите, че западните „санкции от ада“ ще накарат Москва да промени решението си и да се откаже от войната в полза на преговорния процес, също се оказаха илюзия. Руската икономика издържа и в краткосрочен план Путин все още има достатъчно пари, за да продължи не само войната, но и конфронтацията с цивилизования свят. Западът бавно навлиза във времена на рецесия.
Това време на обща несигурност и разочарование не позволява да се правят изводи и реалистични прогнози. Характеристиките на 2022 г. зависят не от миналото, а от бъдещето. Ако през 2023 г. войната може да бъде спряна, то 2022 г. завинаги ще остане в нашето въображение като най-ужасната година в новата история. Но ако 2023 г. се окаже годината на ескалация и преход към много по-голяма криза от войната на Русия срещу Украйна, ще запомним 2022 г. не като времето на краха на житейските ни планове, а като времето на надеждите, че всичко ще се свърши скоро.
Затова съм склонен да говоря не толкова за прогнози, колкото за тенденции. Струва си да се разбере, че конфронтацията между пазарните демокрации и пазарните диктатури е много по-твърда от конфронтацията между демокрацията и комунистическия авторитаризъм. Всъщност не правя никакво откритие: Втората световна война също започна като конфликт между пазарни демокрации и пазарни диктатури и никой не знае как щеше да завърши конфронтацията, ако благодарение на историческата грешка на Хитлер на страната на демокрациите не се беше появил Сталин. Следователно, от момента, в който Русия започна да се плъзга към авторитаризъм, но в същото време да поддържа пазарна икономика, голям конфликт беше само въпрос на време (това важи и за Китай). Но в същото време, без взаимодействие с потребителския пазар на демокрациите, диктатурите няма да оцелеят – защото те най-вече продават, а не създават. Следователно се озоваваме в порочен кръг: диктатурите трябва да убедят демокрациите да се грижат за тях – но така, че демокрациите да не бъдат фатално отслабени и да имат средства да купуват стоки или суровини, предлагани от диктатурите.
Един прост изход от този кръг е изтощаването и провала на диктатурите. Светът на бъдещето неизбежно ще стане демократичен. Но, за съжаление, такива процеси не се случват за година или две. И за още по-голямо съжаление сега точно ние сме държавата, която първа се озова в центъра на процеса на изтощаване на диктатурите. Имаме много важна и много неблагодарна роля – ролята на трагичен герой, на когото възторжено аплодират и за когото забравят на следващия ден след смъртта му. Защото идва щастливото мирно време.
Ето защо основната ни задача за 2023 г. е да пренапишем този сюжет. Да не се поддаваме на отчаянието в мъглата на несигурността. Да издържим. Да оцелеем. Да победим.
Източник: Виталий Портников за zbruc eu
Бесарабски фронт
