В сърцето на Пловдив, в залите на Етнографския музей, се разгръща една необикновена приказка, която ни връща назад към детството. Изложбата „Искаш ли да поиграем?“ не е просто сбирка от предмети, а истинска машина на времето, проследяваща еволюцията на детските играчки от годините след Освобождението до края на миналия век. Проектът е плод на сътрудничеството между музеите в Пловдив, Стрелча и Белово.
Ако се чудите как са се забавлявали предците ни, отговорът се крие в примитивните, но гениални решения от миналото. Уредникът Грозделина Георгиева подчертава, че игрите са били част от бита още от древността. Децата са използвали ашици – обработени ставни кости, за да премерят сили, или глинени дрънкалки, които са огласяли дворовете със своя специфичен звук. През епохата на Възраждането пък най-ценните играчки са били топките от волски косми и скромните, но обичани парцалени кукли, предавани като семейна реликва.
Експозицията показва и как играчките са имитирали света на възрастните. Малките момичета са се учели на домакинство чрез миниатюрни порцеланови сервизи, които са изисквали внимание и прецизност. Наред с тях, посетителите могат да видят автентична метална шевна машина „Сингер“ и детски ютии – предмети, които превръщат ежедневието в игра и възпитават отговорност от ранна възраст.
С настъпването на по-модерните времена, фокусът се измества. Изложбата отделя специално място на глобалните икони, като например колекционерско копие на оригиналната кукла „Барби“ от 1959 година. Не е пропусната и легендарната кукла „Кид бой“ от 1984 година, която в своя пик на популярност е предизвиквала истинска истерия и огромни опашки пред магазините.
За момчетата от 70-те и 80-те години на миналия век акцентът пада върху конструкторите. Тези комплекти не са били просто забавление, а инструмент за развитие на логическото мислене, инженерната мисъл и въображението. Цялата експозиция е един вълнуващ поглед към това как играчките са оформяли културния и социалния облик на поколения българи.
Източник: artprice.bg
