Знам, че следващите думи няма да харесат на всички. Но не мога да виня тези, които не виждат това, което се случва. Аз нося отговорност наравно с тях.
Законността ни не е просто осакатена. Тя беше убита по особено жесток начин. Очевадни престъпления остават без последици с години, а жертвите им са унижавани и съсипвани. Обвинения се раздават щедро и без доказателства само на неудобните престъпници. Над удобните стои плътен чадър, а те самите се разхождат спокойно пред очите ни и дори заемат публични позиции.
Свободата на словото също е мъртва. Убиха я бавно и мъчително. Медиите са превърнати в кървави бухалки на престъпни групи. Журналистите, които си позволяваха да задават въпроси, са изпратени в изгнание, далече от големите медии.
Равноправната частна инициатива беше бавно затрита и забравена. На нейно място ни наложиха уродлив модел на бизнес фауна, в която хищниците са на държавна каишка, а останалите се отглеждат за храна.
Знам, че тайничко ни се иска да бъде лесно. Но няма как. Ще бъде неприятно, тежко. Дори ще бъде противно.
В китната ни градина, с която се гордеем и в чието име се кълнем от малки, е заровен бавно разлагащ се труп. Този на демокрацията.
Налага се ексхумация.
Имаме ли достатъчно здрави пръсти за нея?
Автор: Радослав Бимбалов
