В посланието си до Федералното събрание, насрочено за 21 февруари, руският президент Владимир Путин може да предложи промяна на статута на военната кампания в Украйна. Вместо „специална военна операция“ с неясен правен статут, Путин може да обяви „контратерористична операция“ (КТО), описана в руското законодателство, пише The Moscow Times. Двама политически технолози, сътрудничещи на президентската администрация, са разказали на изданието за тази възможност.
„Самото послание (на президента към Федералното събрание) протича в режим на специална операция. Първо, дълго време се криеше, че то ще е в началото на годината. Второ, провеждаха се публични срещи с лидерите на системни партии – това обикновено не се случва преди президентско послание. Трето, на 22 февруари е насрочен концерт-митинг с участието на президента. Основното, разбира се, не е концертът, а митингът“, казал източник, пожелал анонимност, който участва в заседанията на Управлението по вътрешните работи на президентската администрация и изпълнява неговите поръчки. Никой обаче не знае какво ще бъде окончателното решение, освен президента и близкия му кръг, добавя източникът.
Мнозина в руския политически елит ще приемат с оптимизъм прехода към режима на КTO, който може да бъде последван от деескалация на конфликта, казал втори източник на изданието.
Режимът на „контратерористична операция“ се регулира от закона „За борба с тероризма“ и се въвежда на територии, където потенциално могат да възникнат терористични атаки или военни сблъсъци. Режимът се прекратява с изчезването на заплахата. KTO предвижда редица ограничения за жителите и разширени права за силите за сигурност: например, последните могат свободно да влизат във всякакви помещения, да проверяват документи и да използват граждански транспорт. През 1999 г. режимът на КTO беше въведен в Чечения и беше отменен едва през април 2009 г.
През януари група депутати от Държавната дума вече предложиха да се изостави терминът „специална военна операция“, предложен от Путин в началото на войната в Украйна: депутатите от „Единна Русия“ Михаил Шеремет и Юрий Швиткин се застъпиха за обявяване на пълномащабна война, а Дмитрий Гусев от партията „Справедлива Русия“ се обяви за режим на антитерористична операция
Решението за формата за продължаване на войната в Украйна ще бъде взето от Путин въз основа на ситуацията на фронта, смята политическият стратег Абас Галямов. От 2008 г. до 2010 г. той е автор на речите на премиера Путин, а след избухването на войната напуска Русия и е обявен от руските власти за „чуждестранен агент“.
„Ако има ресурси, той ще продължи с надеждата да постигне по-убедителни резултати; ако не, ще изобрази победа от това, което е. Сега изобщо нищо не може да се изключи – президентът демонстрира пълна неадекватност, но не е ясно дали той наистина е неадекватен или само се преструва на такъв с надеждата да убеди украинците да му отстъпят поне онези територии, които той контролира”, смята Галямов.
Политтехнологът Константин Калачов смята, че сега основната задача на Кремъл е да представи Украйна като страна-агресор. А това означава, че руските власти ще се опитат да създадат впечатление, че Руската федерация води отбранителни действия.
„Специалната военна операция може да бъде завършена само с достигане до административните граници на Донецка и Луганска област. След това, за да не изглеждаме като агресор, можем да говорим за защита на руските граници. Вместо CBO можете да предложите OO – отбранителна операция. Но това е чисто хипотетично“, казва Калачов.
Очевидно е, че „специалната операция“ се проточи, но планът за деескалация има и противници, отбелязва политическият анализатор Иля Гращенков. Преходът към КTO може да бъде представен като победа, подчертава той: тъй като целите на СВО не бяха ясно формулирани и променяни няколко пъти, може например да се каже, че успешно за извършени „денацификация“ и „демилитаризация“ на анексираните региони на Украйна.
Посланието на Путин към Федералното събрание ще се появи по телевизионните канали на 21 февруари в 12:00 часа. По искане на правителството заседанието на Съвета на федерацията беше отложено за периода 22 февруари – 1 март, каза по-рано Валентина Матвиенко, председател на горната камара на руския парламент. В същия ден ще се проведе извънредно заседание на Държавната дума. След това на 22 февруари властите планират концерт-митинг в Лужники. За последен път подобно събитие, наречено „Zа свят без нацизъм“, се проведе на 18 март 2022 г. Събитието беше посветено на 8-ата годишнина от анексирането на Крим, на него присъства Путин, припомня The Moscow Times.
