Между 1988 – 1991 г. Мария живее на различни места из СССР, където е близка до музиканти в артистичния ъндърграунд, най-вече с групата „Ассоциация Пых“ на Егор Летов. Започва да става по-разпознаваема като автор през 90-те, тогава излизат и две стихосбирки, но както свидетелстват познавалите я – тя никога не е била твърде близка или асоциирана с литературните среди в София. „Морето беше много важно за нея. През последните години от живота си често беше към Варвара. Не можеше да си представи живот, в който не е на път“, спомня си майка ѝ Зинаида Стефанова.
Мария Вирхов умира през 2011 г. на 42-годишна възраст при неизяснени обстоятелства. Новините първоначално съобщават за намерен бездомен човек – повод за критични реакции към отношението на медии и властите към смъртта на хора в неравностойно положение. Зинаида разбира за случилото се след две седмици. В спомените за Мария присъстват разкази за зависимост към алкохол и наркотици, живот в бедност, теми, които присъстват и в текстовете ѝ.
Благодарение на Зинаида Стефанова Биляна Курташева успява да стигне до архива на поетесата, а процесът продължава с ровене в литературната периодика през 80-те и 90-те години: „Литературен вестник“, „Витамин Б“, „Ах, Мария“. „Правенето на подобна книга си е пътуване във времето“, казва Курташева, която определя Мария Вирхов като един от най-ярките гласове в поезията ни след 1989 г.
„Вирхов блус“ е първото издание с поезията на Мария Вирхов от смъртта ѝ, но още преди това работата й е недооценена. Първите й две книги, „Жълта поезия“ (1995, под редакцията на Иван Теофилов) и „Вятърът мъртъв език“ (1998 г., с редактори Елин Рахнев и Георги Господинов) са отдавна ненамираеми. „Това са тънички книжки от по трийсетина страници, така излизаше поезията през 90-те, но с една невероятна ударна вълна в езика и върху езика.“
Малко са оцелелите интервюта с Мария Вирхов, така че как тя е писала и какви значения е закодирала в поезията си остава обект на интерпретация. „Аз съчетавам говорене, пеене, рисуване, цялостната аранжираност на сетивата до едно пречистване на сърцето и съзнанието. В този смисъл поезията ми е екологична“, казва Мария Вирхов в интервю покрай излизането на „Вятърът мъртъв език“, запазено в държавните архиви на Ямбол. „Вирхов блус“ включва още „Танци“ (2005, излизала онлайн, но никога физически) и книгата й на руски „Никомея“ от 2010 г. В частта „Мария преди Вирхов“ влизат ранни стихове от тийнейджърските ѝ години в Ямбол, а според Курташевa още в тях се виждат зачатъците на нейното експериментаторство. В главата „Мария отвъд Вирхов“ са нейните поетически преводи, включително на рок песни.
Източник: capital.bg
