Карина Карагаева е в София, когато войната започва. Година по-късно се мести с приятеля си в Киев, където живее и в момента. Приятелят ѝ Петко, родом от Стара Загора, активно помага при евакуацията и логистиката на първите украински бежанци в България. После постепенно се установява в страната, от която им е помогнал да избягат.
Там Карина и Петко стават част от инициативата ГУРТУМ, прераснала след това във фондация, която възстановява разрушени от войната сгради.
Какво е да изграждаш от пепелта
Първоначално в първата зима и пролет на войната група доброволци – архитекти, общи работници, маркетинг експерти – се организират неформално и започват да възстановяват разрушени покриви и счупени прозорци от бомбардировките. В един момент решават да възстановят едно разрушено училище в Гостомел.
Карина ми изпраща кадри от Гостомел, мястото, където започна инвазията на Русия преди две години.
За нея работата им в Гостомел остава един от най-вълнуващите моменти от живота ѝ в Украйна досега.
„Възстановихме разрушено училище, изградихме бомбоубежище“, разказва тя.
В момента в училището учат над 170 деца на различни смени, а следващи проекти на фондацията са свързани с възстановяването на библиотека и социален център в малки села в близост до Гостомел.
Как изглежда едно общество по време на война
Карина не крие, че в Киев постоянно се изненадва от хората, от отношенията между тях.
„Първоначално човек си мисли – ама как, то цялата държава трябва да е блокирана заради войната. А цялото общество работи на пълни обороти, с някакъв страхотен позитивизъм. Представях си много по-тягостна обстановка, а всъщност духът е много висок“, казва тя.
Малко говорим за страха. Има отделни ситуации, които я плашат. Една нощ наскоро се будят от силни експлозии близо до мястото, където живеят, без преди това да са чули сирени. Вече автоматично знае – отиваш с телефона веднага в банята, най-безопасното място.
За времето в Киев е преживяла различни ситуации. Но постепенно разбира, че Киев има много добра и функционираща въздушна отбрана.
„С всичко се свиква“, казва Карина.
Чувства се в Киев на място, което „сякаш си е вкъщи“, от първия момент.
„Естетически красиво ми е тук. Просторът, комбинация от соц и естетика. Градът се пръска от живот. Хората живеят“, разказва тя.
С приятеля си живеят на левия бряг на Днепър, близо до метрото. Карина работи повече у дома, има технологична компания и разработва мобилно приложение за тенис треньори, което им помага да тренират играчите на ментални умения и издръжливост.
„Това е място, където хората се отнасят много по-човечно, възпитано отколкото в София. Не знам защо е така. Обикновените хора просто са внимателни, усърдни, с една специфична скромност“, споделя Карина.
Впечатлява я самото функциониране на града – че дори по време на война, когато падне сняг, всички квартали имат малки снегоринчета, които веднага почистват.
Освен това по думите ѝ животът там е между 5 и 7 пъти по-евтин и услугите са на много по-високо ниво, както и качеството на храната.
„Виждам повече смисъл да харча парите си тук. Всяка гривна си е заслужена от хората.“
И за двамата с приятеля ѝ Киев е глътка свеж въздух. „Аз се уморих от битки в България“, казва Карина.
„Украйна за мен олицетворява смислов щит срещу един стар начин на мислене, тази ужасна диктатура. Символ на смислена битка. Ние дълбоко като хора имаме нужда от смисъл. За нас това е ключово като хора. Тази криза на смисъла, която виждам в България от години, това дребнотемие, тази пошлост… Тук има усещане, че наистина нещо героично се случва. Че е важно. Много, много украинци виждат това.“
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
