Пътуването на руския президент Владимир Путин до Китай и вторите му за тази година разговори с китайския президент Си Цзинпин отново завършиха без ключово решение, което се чака в Кремъл от много години.
Въпреки че Путин нарече Си „скъп приятел“, похвали Пекин за успеха на проекта „Един пояс, един път“ и обяви „големи перспективи“ за двустранните отношения, Китай не подписа договор за допълнителни доставки на руски газ и изграждането на газопровода Сибир-2.
Проектът, който Кремъл насърчава повече от 7 години, е планирано да бъде обсъден на преговори, каза прессекретарят на президента Дмитрий Песков в първия ден от визитата. И въпреки че Путин доведе със себе си внушителна делегация за среща с китайците, която включваше вицепремиера Александър Новак, отговарящ за енергетиката, шефа на „Газпром“ Алексей Милер и шефа на „Роснефт“ Игор Сечин, така и не им се удаде да получат съгласие от Си Дзинпин, предаде „Москоу таймс“.
Никакви документи няма да бъдат подписвани по „Силата на Сибир-2“, каза Песков пред ТАСС.
Още през пролетта, когато Си Цзинпин посети Москва, Путин заяви, че проектът за нов газопровод с капацитет 50 милиарда кубически метра годишно е във „висока степен на готовност“. Той също така обеща на Китай до 100 милиарда кубически метра руски газ годишно – 5 пъти повече, отколкото „Газпром“ изнася в момента. Но в последното изявление пред пресата Си не каза нищо за руския газ, а съвместното комюнике спомена само разширяване на сътрудничеството в енергийния сектор.
Китайският договор е отчаяно необходим на „Газпром“, който загуби европейския пазар, намали износа до минимум от последните години на СССР и беше принуден да намали производството с почти една трета – рекордно количество в историята си. През 12-те месеца от юли 2022 г. до края на юни 2023 г. нетните загуби на компанията са над 1 трилион рубли нетни загуби. „Газпром“ изразходва две трети от паричните резерви в сметките си за покриване на загуби и парични пропуски.
Тази година Китай ще закупи 22 милиарда кубически метра газ от Русия чрез тръбопровода „Силата на Сибир-1“, пуснат през 2019 г., което обаче ще компенсира само една осма от предишния износ за Европа, който в пика си достигна 170 -180 милиарда кубически метра годишно.
Цената на газа на „Газпром“ за Китай е почти наполовина по-ниска от тази за ЕС и Турция: 271.6 долара за хиляда кубически метра срещу 481.7 долара, според материалите към проектобюджета на Русия за 2024 г. Но въпреки отстъпките и голямото желание на Москва, Китай е в състояние да се въздържи от нови големи договори за суровини, заявява ръководителят на Берлинския център Карнеги за изследване на Русия и Евразия Александър Габуев: „Всяка оптика, при която договори с Китай предоставят нови източници на приходите във военната хазна на Путин, е лоша за Китай.“
В крайна сметка, след като е договорил „много добра цена“, Китай може да се съгласи на „Силата на Сибир-2“, не изключва Михаил Крутихин, партньор на консултантската компания RusEnergy. Изграждането и пускането на газопровода обаче ще отнеме поне 10 години и пак няма да замести загубените доставки за Европа, допълва експертът.
Но Русия няма много избор, въпреки че зависимостта ѝ от Китай нараства, казва Филип Иванов, старши изследовател в Asia Society в Ню Йорк. Въпреки всички твърдения за стратегическо партньорство, китайските инвестиции в Русия остават непропорционално скромни, посочва той: „Китайските компании са загрижени за политически рискове, вторични санкции, корупция и общата непредсказуемост на руския пазар.“
