Случилото се около сдруженията на българите в Северна Македония е предизвикало криза в отношенията между двете държави и комуникацията е била предимно по консулски въпроси, но сега се прави опит да се нормализира и политическата комуникация, коментира македонският външен министър Буяр Османи.
Българските сдружения и клубове в Северна Македония „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“ бяха заличен със законови промени заради „спорните им имена“ и това доведе до силно обтягане на отношенията между двете държави.
Заседание на експертните работни групи на министерствата на външните работи на България и на Република Северна Македония се състоя днес в Скопие, съобщиха от българското Министерство на външните работи (МВнР) на сайта си.
В началото на октомври експертните работни групи на министерствата на външните работи на двете държави се срещнаха в Скопие.
„Прессъобщенията на двете министерства на външните работи бяха идентични, но понякога съвместните съобщения считаме за успех. Това съвместно съобщение казва, че това е била конструктивна, редовна среща“, каза Османи.
„Вярвам в тезата, че ако ние не общуваме, някой друг ще влезе в тази комуникация и ще я отклони по друга пътека. В кризата около ситуацията със сдруженията ние нямахме политическа комуникация, а ако имаше срещи трудно можехме да стигнем до съвместно прессъобщение. За това казвам, че имахме крехки отношения, все още изграждаме доверие след тази криза в отношенията. Качеството беше във факта, че имаше среща, че се говореше открито за проблемите на двете страни, размениха се мнения, нямаше заключения, освен това, че трябва да бъдат продължени тези срещи и мисля, че те са важни”, посочи Османи, цитиран от БТА.
По думите му нищо не може да намали важността и неотложността на конституционните промени, които страната трябва да направи, за да използва „отворената врата на ЕС заради геополитическото развитие на европейския континент, защото в противен случай Северна Македония може да чака нов подобен шанс с десетилетия”.
Според Османи дебатът, който се води от опозицията в Северна Македония по повод промените в основния закон на страната е ирационален, самата опозиция няма последователна позиция, а всички представители на европейските държави с които е разговарял „се чудят на несериозността на опозицията, която или не разбира момента, или е заслепена от предстоящите избори”.
„Сега имаме шанс (за преговори с ЕС), а говорим за това кой ще е премиер, министър, говорим за избори. Ако погледнете на процеса отстрани, ще видите колко банално и несериозно изглежда това. Да рушите е по-лесно отколкото да градите. Опозицията иска само да руши”, посочи Османи.
„Знам, че непрекъснато го казваме и силата му вече отслабва, но наистина след Втората световна война и формирането на ЕС не е имало такъв геополитически импулс за разширяване, заради руската агресия в Украйна. От тук е и спешността да не изпуснем момента. Често казвам, че ЕС се разширява на два принципа – меритократичен и геополитически. Какво означава това? Тази голяма желязна врата на ЕС се отваря периодично при определени геополитически импулси и онези, които са готови, влизат през този период, когато вратата е отворена”, каза Османи.
Той повтори тезата си, че именно Северна Македония е изместила тежестта на „дискурса с България” от историческите въпроси в тези за правата на малцинствата, поле, на което Северна Македония „е най-добра”, а промените в конституцията са в неин интерес.
Попитан за разяснение на казаното от него в интервю за „Франкруфрер алгемайне цайтунг”, че ще има нови искания от страна на България, но той се интересува от европейския дневен ред, което опозицията в Северна Македония прие като потвърждение на собствената си теза, Османи заяви, че „преговорната рамка е стена за българските искания”, а изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство е въпрос на двустранни отношения.
„За провеждането на втората междуправителствена конференция (за Северна Македония) има само едно условие и това са конституционните промени. За отварянето на главите остават само темите за върховенството на закона и публичната администрация. Нищо от протокола (с България) не е условие за провеждането ѝ”, посочи Османи.
По думите му Северна Македония е подготвена за изпълнение на ангажиментите в подписаните с България протоколи, но се изчакват дали парламентът на Северна Македония ще гласува промените в конституцията и готовността на България, за да бъдат изпълнени те и от двете държави.
В Северна Македония отново се разпали дискусия дали София ще обяви нови искания, ако страната промени конституцията си и вкара в нея българите. Това изискване е заложено в преговорната рамка на Северна Македония, но засега промените в основния закон не могат да съберат нужната подкрепа от две трети в местния парламент заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.
