На тротоара пред едно луксозно бистро лежат противотанкови „таралежи“. На детска площадка, поразена от ракета, растат млади дръвчета. Една година след нахлуването на руските сили Киев е с високо вдигната глава въпреки честите ракетни удари.
Първите руски бомбардировки рано сутринта на 24 февруари 2022 г. хвърлиха украинската столица в шок и накараха по-голямата част от трите ѝ милиона жители да напуснат града.
Година по-късно сраженията са концентрирани в Източна Украйна, много от жителите на Киев се върнаха в града и животът изглежда почти нормален, като това е в рязък контраст със случващото се с жителите на градовете и селата, в които бушува войната.
В Киев, където все още е в сила комендантският час от 23:00 до 05:00 ч., училищата, болниците и голям брой търговски обекти са отворени и общественият транспорт работи.
През уикендите много хора се разхождат по улиците в центъра или в парковете.
Всичко това се случва въпреки вълните от руски удари с ракети и дронове, които са често явление от есента, които са насочени най-вече срещу обекти на енергийната инфраструктура и които причиняват големи спирания на тока.
Последната атака бе извършена в петък. Сирените отекнаха пет пъти в украинската столица. Десет руски ракети бяха свалени от противовъздушната отбрана. Отломки причиниха известни материални щети, но този път нямаше жертви.
Докато сирените вият, местните жители се укриват в подземни убежища. В метрото семейства с деца и животни, пенсионери, ученици и учители търпеливо чакат края на сигнала.
„Свикваме с всичко“
В историческия център на града италианското бистро сладкарница „Басано“ беше затворено само през първите седмици след нахлуването, когато руските войски бяха стигнали до портите на украинската столица, преди да се изтеглят.
От дълго време в съседство до бистрото има контролен пункт, чиито противотанкови „таралежи“ все още лежат пред витрините на заведението.
„Невъзможно е да пречупиш духа на украинците. Много бързо свикваме с всичко“, казва 35-годишният собственик на бистрото Олексий Камардин, който притежава също така и ресторант.
За Олексий и членовете на семейството му войната започва през 2014 г., когато окупацията на родния им град Донецк от руските и проруските сили ги принуждава да се преместят в Киев.
Когато Русия атакува столицата, Олексий решава да остане, за да я „защитава“ и се занимава с доброволческа работа.
След като отново отваря заведението, той забелязва, че при воя на сирените и при удари клиентите му се нахвърлят върху сладките кроасани и десертите.
„Продавам значително повече сладки работи, когато хората са стресирани“, обяснява ресторантьорът. Печалбата от двете му заведения е намаляла със 70% след нахлуването и гравитира около „нулата“.
„Разбира се, че ни омръзна и че искаме да свърши. Но да бъдем реалисти – няма да свърши бързо. И съм готов за това“, казва той.
Според Олексий солидарността от първите месеци на войната на моменти се пропуква и разногласията между украинците се завръщат, като например между тези, които са избягали в чужбина, и тези, които са останали, или между тези, които живеят в Западна Украйна, която не е особено засегната от войната, и тези, които са близо до фронта.
„Въпреки вътрешните ни разногласия обаче фактът, че хората са готови да се бият вдъхва сила“, подчертава Камардин.
Според проучванията повечето украинци демонстрират голяма устойчивост година след нахлуването.
Над 95% от жителите са уверени в победата на страната си, като 69% казват, че са готови да търпят сегашните трудности „толкова дълго време, колкото е необходимо“, се съобщава в проучване от декември на Киевския международен институт за социология.
Дори и възприятието на икономическата ситуация се е подобрило. Днес 60% от украинците смятат, че условията за живот в Украйна са „по-скоро задоволителни“, като процентът на хората, мислещи по този начин в края на 2021 г., е бил 34, се казва в проучването, според което това се дължи на „консолидацията“ на обществото и на „националния възход“ вследствие на войната.
В Киев бяха изградени навици за адаптиране към новата реалност.
„Няма умора“
Заради спиранията на тока – средно за по два часа на ден, като ситуацията варира в различните квартали – хората си купуват електрически крушки, светлоотразителни ленти и електрогенератори, шумът от които често се чува от улицата.
Мнозина са се запасили с вода, храна и с газови цилиндри, за да могат да си готвят, когато няма ток.
Белезите от войната бързо изчезват. На детска площадка, която се намира в исторически парк в центъра на града и която бе поразена от руска ракета през октомври, вече няма следи от разрушение. Кратерът, образувал се от удара, бе запълнен и на мястото бяха засадени млади дръвчета.
Сергий Пазюра, 27-годишен боклукчия, е взел участие в тази ремонтна дейност в началните дни след нахлуването. Той вече не събира отпадъците на хората, а отломките от руските снаряди.
Макар някои да говорят, че е възможно Русия да предприеме нова офанзива срещу Киев, Сергий изключва варианта да си тръгне. „Ние ще се бием за този град“, казва той.
Според него сега хората са по-организирани, но и „по-тъжни“, защото „всеки ден загиват хора“ на фронта.
„Няма умора“, уверява обаче младият мъж. „Трябва да работим за нашата победа, а ще почиваме по-късно“, казва той.
По БТА
