Присъединяването към еврозоната е фактор, който ще допринесе страната ни да стане по-богата, каза служебният премиер Гълъб Донев по време на конференция „България по пътя на еврото“.
Целта на форума в НДК, на който присъстват представители на европейски институции, е да бъдат обсъдени възможностите и предизвикателствата пред България да бъде член на еврозоната и какво включва процесът на въвеждане на еврото като национална валута. Това съобщиха организаторите от Министерството на финансите.
Служебното правителство съобщи в петък, че България няма да поиска оценка на готовността си за членство в еврозоната през февруари. Това означава, че страната няма как да влезе във валутния съюз от 2024 г. Кабинетът се мотивира, че България не изпълнява част от условията за присъединяване към еврозоната.
„Служебното правителство е твърдо решено да продължи работата по техническата подготовка на страната със същото ускорено темпо. Вярваме, че по пътя на България към еврото ще разчитаме на подкрепата на ЕК“, каза на форума Донев.
По думите ум присъединяването ни към еврозоната ще ни даде допълнителна стабилност както във финансово-икономическо, така и в геополитическо отношение. Той добави, че самата промяна на валутата не носи допълнителна инфлация за разлика от нелоялните търговски практики.
„В еуфорията си нашите партньори от Хърватия сякаш подцениха големия ефект от поскъпването на отделни стоки, но успяха бързо да реализират мерки, така че такива нелоялни практики да бъдат контролирани и санкционирани“, каза още той в присъствието на хърватския министър на финансите.
Донев каза още, че докато е министър-председател, ще настоява за еврото да се говори разбираемо и ясно – „с аргументите, които са основани на разум и факти, а не събуждат ирационални страхове“.
За България членството в еврозоната и Шенген е стратегически важна цел, каза президентът Румен Радев, който също участва в конференцията.
„Стокообменът, съвместните производства, инвестициите в България са в огромната си част със страни от ЕС и то от еврозоната“, добави държавният глава.
Той даде за пример данните за стокообмена с Германия – за миналата година страната ни има ръст от над 22%. Стокообменът вече надхвърля 12 млрд. евро – с голямо положително салдо за България.
„Ако ние продължаваме с тези темпове на нарастване на стокообмена, а това е тенденция в последните години, до 3 години този стокообмен ще надхвърли 20 млрд. евро“, коментира още Радев.
Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата рамка и в политическата криза през последните две години, каза управителят на БНБ Димитър Радев.
„В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. Не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма“, добави той.
Радев каза още, че има тенденция за разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване.
„Тъй като фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика“, посочи шефът на БНБ.
На форума присъства и зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис.
„Членството на България в еврозоната е повече от замяната на лева с евро, това означава България да се присъедини към сърцевината на ЕС“, каза той.
По думите му макар че страната ни няма да успее да влезе на 1 януари 2024 г., трябва да продължи да полага усилия, за да въведе единната валута от 1 януари 2025 г. Бюджетен дефицит в размер на 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) може да бъде проблем пред присъединяването на България към еврозоната от 2025 г., каза обаче той пред журналисти в София в четвъртък.
На форума Домбровскис уточни, че година преди неговата родна Латвия да въведе еврото, едва 40% от латвийците са одобрявали единната валута, но 10 години по-късно одобрението достига близо 87%.
Той допълни, че войната, която Русия води в Украйна вече точно една година, е довела до нестабилни цени и инфлация в целия свят. Според него тези външни фактори забавят България по пътя към еврото, но не бива страната ни да се разколебава, защото то е „остров на стабилност в тези бурни времена“.
„Знам, че пътят към еврото може да е дълъг и трънлив, но е за добро“, каза още зам.-председателят на ЕК и добави, че се надява България да завърши пътя към сърцевината на ЕС.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
