Световният литературен елон бе разтърсен от историческа победа на церемония в Лондон. За първи път в историята на наградата „Международен Букър“, признанието за най-добра преведена творба отива при роман, преведен от езика мандарин. Победителят „Тайвански пътеписи“ (Taiwan Travelogue) на Ян Шуан-дзъ, заедно с преводачката Лин Кинг, си присвояха не само престижа, но и наградата от 50 хиляди британски паунда.
В този елитен списък от шест финалисти се появи и български акцент. Романът „Остайница“ на Рене Карабаш бе сред номинираните, което донесе на авторката и нейния преводач утешителна награда от 5 хиляди паунда. Това подчертава високото ниво на конкуренцията в десетото издание на конкурса, който търси най-доброто от световната литература в английски превод.
Самата книга е истинско произведение на изкуството, което журито в музея „Тейт Модърн“ определи като „хитро изтънчена“. Сюжетът ни пренася в Тайван през 30-те години на миналия век, когато островът е под японска окупация. Историята е представена като измислен пътеписен мемоар, разказващ за срещата между японската писателка Аояма и нейната местна преводачка Чидзуру.
Динамиката между двете жени е в центъра на разказа – от тихото разбирателство и скритата романтика до стената от професионализъм, която Чидзуру изгражда, за да се предпази. Именно това напрежение превръща книгата в нещо повече от просто история за любов; тя е проницателен анализ на постколониалните отношения и човешката психика.
Авторката Ян Шуан-дзъ разкрива, че целта ѝ е била да изследва специфичното отношение на тайванците към японския период – сложна смесица от отвращение и носталгия, която се различава от по-острите чувства в Корея. Чрез разплитането на миналите травми, романът се опитва да начертае пътя към бъдещето, което обществото трябва да търси.
Източник: ploshtadslaveikov.com
