Театърът е място, където времето често спира, но някои постановки успяват да го победят по истински впечатляващ начин. Докато повечето спектакли имат кратък жизнен цикъл, в София съществуват истински културни феномени, които се играят с десетилетия, без да губят своя магнетизъм и актуалност за публиката.
Един от най-големите мистерии на българската сцена е „Секс, наркотици и рокендрол“ в Театър на Българската армия. От 1992 г. насам това произведение на Ерик Богосян в постановка на Николай Ламбрев остава в афиша, като се отличава с рядкото явление да се играе с един и същ състав през всичките си 25 години. Магията на текста и харизмата на актьорите продължават да запълват залата до последно място.
Подобен успех с международен отзвук постига и „Шинел“ на Театър „Кредо“. Поставеният през 1992 г. спектакъл по Гогол не само се утвърждава у нас, но и се превръща в истински хит на световната сцена, представяйки се в Единбург и ставайки единствената българска постановка, достигнала до „Уест Енд“ в Лондон през 2000 година.
Когато говорим за класики, които не остаряват, трябва да споменем и „Криворазбраната цивилизация“ в Театър „Възраждане“. От 1995 г. насам тази пиеса на Добри Войников, режисирана от Владлен Александров, е играна над 230 пъти, като част от първоначалния състав все още носи образа на героите пред зрителите.
За любителите на големите комедийни хитове, Театър на Българската армия предлага „Много шум за нищо“. От 1997 г. тази шекспирова комедия в режисурата на Красимир Спасов е привлекла над 200 000 зрители, преминавайки през различни звездни актьорски поколения.
Народен театър „Иван Вазов“ също притежава истински бижу под името „Пигмалион“. От 1998 г. тази постановка на Бърнард Шоу, режисирана от Леон Даниел, съчетава изискан чар и комизъм, доказвайки, че интелектуалното забавление е вечно.
В Сатиричния театър „Алеко Константинов“ „Вечеря за тъпаци“ се утвърждава като един от най-гледаните спектакли в историята на сцената. Поставената през 2001 г. от Иржи Менцел пиеса на Франсис Вебер е играна над 300 пъти, превръщайки се в истинска епоха за актьорите, които участват в нея.
За тези, които търсят по-интимна или психологическа атмосфера, Театър 199 предлага „Вечерен акт“ (от 2002 г.), където импровизацията и духът на Чехов се сливат в едно, както и „Мъртвешки танц“ в Театрална работилница „Сфумато“ (от 2007 г.), който разглежда тъмните страни на любовта с остър черен хумор.
Сатирата върху човешката природа продължава и в Театър „София“ с „Ревизор“. Спектакълът, който се играе от 2008 г., разкрива вечните истини за подлостта и глупостта чрез гениалността на Гогол.
Смелите теми и социалният коментар са в центъра на „Страхотни момчета“ в Младежки театър „Николай Бинев“. От 2008 г. насам тази история за безработни мъже, които създават трупа за стриптиз, забавлява и кара да мислим за преодоляването на комплексите.
Въпреки този списък от забележителни заглавия, абсолютният рекорд за дълголетие в Сатиричния театър принадлежи на „Римска баня“ на Станислав Стратиев, която се радва на любовта на публиката още от февруари 1974 година.
Източник: 10te.bg
