Във Франция добрите новини за България са изключително рядко явление. Когато дочух, че се готви изложба на „Тракийското богатство“ в „Лувър“ веднага потърсих допълнителна информация. В посолството никой не знаеше нищо. Може би са знаели, но по телефона отговориха, че не им е известно. Уведомиха ме приятели от София и аз като кореспондент на списание „Тема“ прекрачих прага на най-посещавания музей в света, за да присъствам на пресконференцията предхождаща изложбата на 15 април 2015 година.
На един единствен афиш заедно с бронза на „Свет III“ пишеше с черни букви „Епопея на тракийските крале“. Под това заглавие, с по-бледи букви фигурираше мястото където бе намерено съкровището – „…в България“.
Изложбата се помещаваше в един мрачен коридор, под стълбите водещи към крилото „Ришельо“. Първата гледка, която смразяваше посетителя бе картина на фламандеца Петер Рубенс от XVII век, изобразяваща разголени жени поднасящи отрязана глава на някакъв тракийски крал.
В последствие разбрах, че изложените артефакти са не само от България, но и от десетина други музей, най-вече от самия Лувър, с преобладаващо присъствие на керамични древно гръцки вази. Един от местните организатори представи същността и целта на изложбата пред струпалите се около него журналисти. Между тях разпознах две българки.
Ще цитирам само част от словото посветено на откриването: Департамента на „Лувър“ е събрал гръцки и римски антики, които доказват творческата дейност в един обширен регион – Гърция, Италия и Средиземно море. Историята се простира от IV век преди Христа до VI от новата ера.“ Мислех си – къде е тук България и погледнах към „колежките“ от София. Те записваха старателно думите на представителя на музея. Тогава аз попитах – Вие не спряхте да говорите за Гърция. Има ли тук представител на гръцкото посолство?! Въпросът ми остана без отговор.
Изложбата бе открита и в българските медии плъзнаха възторжени коментарии за изключителното културно събитие, към което са се втурнали с огромен интерес парижани. Доказателство за успеха бе българската делегация начело с Бойко Борисов, в компанията на Силви Вартан. Никой обаче не се озадачи, защо се публикува снимка от двора на „Лувър“, а не от коридора в който бе завряна изложбата.
И аз започнах да ровя. Каква е тази изложба, в която се говори за всичко друго, но не и за България, освен че някои от богатствата на Тракийците са открити на нейна територия? Предчувствието ми, че става въпрос за една голяма измама, много бързо се потвърди.
Първото нещо което открих е, че става дума за пари, много повече от издигане на престижа на страната ни. Открих също, че България плаща на най-богатия мусей в света, за да бъдат показани „Тракийските крале“ и че всички разноски за транспорт и осигуровки са на нейна сметка. Без каквато и да е трудност открих, че инициатор и главен преговарящ с директора на „Лувър“ – Жан Люк Мартинез е българският министър на културата Вежди Рашидов.
Върнах се в България за повече светлина и тя блесна още на летище София. Огромен афиш призоваваше нашите сънародници да правят дарения на фондацията „Приятели на Лувър“. Средствата щели да послужат за изложбата на „Тракийските богатства“ в Париж. Организиран бил Комитет за дарения. Събираха се средства за реставриране чрез специален сайт restavriramezaedno.bg Вноска от 5000 евра за бизнесмени желаещи в едно и също време да посетят изложбата и да срещнат френски колеги.
И българите даваха. Даваха за изложбата, за престижа на България и вярваха, че инвестират в бъдещето. Френският посланник Гзавие дьо Кабан се похвали по телевизията, че са събрани повече 300 хиляди евра. Каква беше неговата роля в тази очевидна измама, не разбрах. Един посланик няма право на участие във фондации и събиране на пари, каквато и да е целта на начинанието. Изложбата приключи със скандал отново за пари. Хористите от хор „Гусла“ си искаха частта от парите, които им се полагали от концертите в „Парижката Света Богородица“.
Искането им остана „Глас в пустиня“. Гзавие дьо Кабан и съпругата му изчезнаха в друго посолство в Африка. Фондациите, Комитетите и сайта за помощи за изложбата в Лувър изчезнаха, без да публикуват задължителния според закона отчет или равносметка между приходи и разходи, преди да затворят кепенците. Приходи от изложба винаги има, не само от дарения, защото има продажби. Билети, авторски права от снимки, каталози, книги, филми и др. Професор Божидар Димитров попита – Къде се парите? – отговор не получи.
Министър Велислав Минеков публикува обширна статия във в .Банкер в която прави финансов отчет на набраните и изхарчени от държавата средства за авантюрата на „Тракийските съкровища“ в Париж, под ръководството на Вежди Рашидов. Отново ли ще сме свидетели на поредния „Глас в пустиня“? Или подобно на медиите, които излъгаха българското общество за „успеха“ на изложбата, ще заглушим миналото на Вежди Рашидов с ръкопляскания по случай избирането му за председател на Народното събрание?
