„…Сътворението на растителния период в развитието на земната природа е едно огромно и от изключителна важност творчество. Внимателният анализ показва един голям и продължителен план. Съдържанието на този план е създаването на три изключително важни фази:
- Поемането на въглеродните съединения във въздуха, причинени от вулканичната повсеместна дейност.
- Зелените растения отделят много активен кислород, който е по-тежък от въздуха и лежи върху земната повърхност.
- Зелената растителност е храна за „живата” природата, която предстои да се появи.
Тези задачи не са плод на предвидливост, а са част от големия план за превръщане на земята от пуста планета в планета на живот и зелена растителност с огромни небесно сини водни простори!
Периода на „озеленяване” на планетата, по моя преценка, е продължил около 1000 (хиляда) години. През време на този период са създадени първичните растения, като видовете постепенно са завладели обширни територии . Огромното разнообразие не може да се обясни, ако се приеме по къс период.
С привършване на този начален период започва период по заселване на Земята с живи организми. Създаването на живите организми е процес многократно по-сложен от този на растителния свят. Но начина за създаване на живи същества на Земята е същия, както при растенията – чрез компютърна програма изградена върху биологична основа. Тъй като тази програма е много по-сложна и обемиста, предполагам, че тя е съставена от отделни специализирани програми, които се свързват помежду си чрез обменни връзки и общи канали. Принципът на създаването е същия, както при растенията – една обща основа, върху която се наслагват отделни части и органи. Съвременната биология е проучила и класифицирала различни видове животни. Нашата задача тук е да посочим, че живият свят не е възникнал случайно и че разните видове животни, включително и човека, са дело на разум въоръжен с огромни познания.
При голям брой създания освен физиологичната конструкция има заложени системи, които не са материални. Такива са чувствата! Чувството на страх, на болка, сърбеж, привличане, майчинство, любопитство, инстинкт и др. не могат да се постигнат чрез взаимодействие с материални органи или вещества. Трябва да отбележим, че всеки орган от тялото е изграден от материал, който се открива при всички организми и за всички видове. Всяка, и най-малката частица не може да заеме мястото си, тъй като тя не разполага с органи и не знае, къде е мястото И. Това е задачата на компютърната програма, в която е заложено всичко – от съставянето на веществата, полагане на мястото му, връзките с околните органи, функционирането и други.
Съвременната наука се е доближила твърде много до тази истина. Знае се, че спиралата на ДНК „молекулата” играе първостепенна роля в развитието на живия организъм. Допускам, че това е компютърна програма, която представлява върхът на творчеството на космическия разум. Предполагам, че малките странични колонки по спиралата са програмите на отделните органи, които се създават с особено значение или са като допълнение в програмата. В тази насока на мислене възниква въпроса: спиралата ДНК служа само за изграждане на живото тяло, а всички функции на живота се ръководят от мозъка; или мозъкът служи като кутия на паметта, която при определени обстоятелства подава команди за изпълнение, или и двете поставени на едно място. С това се обяснява необходимостта на младото същество (бебе) от време за запаметяване и проучване на околното пространство, както и проучване на определени действия – навици!
Живият организъм, представлява биологична машина, без никаква условност, която служи да пренесе мозъка на някакво разстояние! Стомаха е пеща, където храната се превръща в енергия за цялото тяло.
Без ДНК „молекулата” (не е молекула, а огромен брой елементи свързани помежду си, в податомното поле на веществото, където Твореца създава онази програма, която си е наумил!) Не може да се образува нито едно, каквото и да е същество! Нито миниатюрно, нито малко, нито голямо. Всяка от Неговите програми, съдържа програма за самопроизвеждане!!! Без тази програма не може да се обясни вторият екземпляр на създаденото ново тяло.
Това са двата големи периода от творчеството на космическия разум за превръщането на Земята в„жива“ планета. Във връзка с гореизложеното се появява въпроса „Кой е Той”.
Как е възникнал животът на Земята, какъв е неговият произход? На тези въпроси търси отговор авторът Здравко Щилиянов в последната си книга „Сътворението на света”. Макар на повече от 90 години, живеещият в Ямбол учен и писател е с търсещ и буден дух. По образование е електроинженер – енергетик. Работил е 12 години в две централи, като е заемал всички инженерни длъжности, включително директор. 22 години е работил като проектант в „Енергопроект”, участвал е в проектирането на електрическата част на почти всички ел. централи у нас. Определя настоящата си книга, издадена от ИК „Жельо Учков” – Ямбол, като физико-философска научна разработка. В поредица от публикации представяме акценти от книгата.
