България се очерта като лидер по темп на поскъпване на живота в рамките на еврозоната, достигайки нива от 6,2% на годишна база през април. Докато средните стойности за валутния съюз се движат около 3%, страната ни се сблъсква с предизвикателства, които изискват сериозен дебат относно фискалната дисциплина и управлението на публичните средства.
Според доц. Щерьо Ножаров, справянето с този икономически натиск минава през радикална промяна в бюджетната политика. Той предлага въвеждането на силно консервативен бюджет за 2026 г., при който общите държавни разходи да не надвишават 38% от Брутния вътрешен продукт. Експертът смята, че е възможно да се охлади кредитирането чрез затягане на банковите регулаторни буфери, без да се налага директна промяна в лихвените проценти.
От своя страна, финансовият анализатор Деян Василев насочва вниманието към вътрешните източници на инфлационен натиск. Той е категоричен, че автоматичното индексиране на възнагражденията в държавния сектор действа като скрит двигател на цените. Според него държавата трябва незабавно да се откаже от подобни механизми и да се фокусира върху съкращаване на административните разходи, които често са неефективни.
Василев поставя под въпрос и настоящата стратегия на Българската банка за развитие. Той подчертава, че институцията трябва да се върне към първоначалната си мисия – подпомагане на частния бизнес, вместо да се ангажира с финансирането на мащабни публични проекти, които не носят пряка полза за икономическия растеж.
Експертите са единодушни, че сектори като образованието и вътрешната сигурност страдат от структурни проблеми, свързани с разходните механизми. Доц. Ножаров отбелязва, че силният синдикален натиск пречи на прилагането на рационални финансови принципи, което прави овладяването на бюджетните разходи изключително трудна, но наложителна задача за бъдещето на българската икономика.
Източник: fakti.bg
