България чества днес Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
24 май е обявен за официален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.
За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г. – по инициатива на Найден Геров.
С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-ото Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
„Българите сме неделима част от Европа не по милост, а по принос”
Ние българите сме неделима част от Европа не по милост, а по принос, не за услуги, а заради заслуги. Днес ние трябва да се гордеем с това.
Това заяви държавният глава Румен Радев в своето слово на тържеството пред Националната библиотека.
„Има един ден в годината, в който България изглежда така, както мнозина искаме да я видим. Има един празник, за който не спорим. В Деня на светите братя Кирил и Методий сваляме доспехите, зарязваме злободневните дискусии, пози и титли. Крачим заедно в шествията – студенти и академици, млади и стари, защото в безбрежното поле на науката и културата цял живот си оставаме ученици. На 24 май всички сме деца, спомняме си какви сме били, иска ни се да сме като тях – непредубедени, възторжени, откриващи света. Днес си спомняме буквите и лицата на учителите, които са ни направили хора“, отбеляза Радев.
„От България тръгват значими културни процеси в Европа. Българската азбука, славянската книжовност и богослужебна традиция, богомилството са вградени в културния код на континента“, допълни още българският държавен глава.
Според Румен Радев в „българското културно поле на нашата кръстопътна родина“ е попило много влияние. „Смея да твърдя, че има неща, които остават недостъпни за хладния ум, но които нашият народ разбира, тъкмо поради своя древен, сложен, понякога болезнен, но богат духовен опит. На 24 май всички българи имаме повод да почувстваме уюта на нашия роден език. В него се завръщаме като в свой дом, дори когато сме сами в мислите си или далеч от родината. Нека не забравяме, че ние живеем в езика и той живее чрез нас, както и че всички заедно подреждаме този единствен общ дом. Нека бдим над него, нека го изговаряме с любов и не пилеем думите, а ги пазим“, каза още в словото си Радев.
По думите на държавния глава всяко поколение завещава своя версия на езика на следващото, затова ние трябва да пазим неговите богатство и изразителност.
Румен Радев определи като исторически успех международната награда „Букър“, присъдена на писателя Георги Господинов за романа „Времеубежище“. „Това не е не само признание за българския език, култура и просвета, но и един прекрасен подарък за днешния празник“, отбеляза държавният глава.
Слова произнесоха и столичният кмет Йорданка Фандъкова и писателят Георги Бърдаров – носител на европейската награда за литература за 2021 г. Присъстващите чуха „Аз съм българче“ в изпълнение на две деца, ученици от първи клас на 44-то Средно училище „Неофит Бозвели“. „Химн на светите братя Кирил и Методий“ прозвуча в изпълнение на хора на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ с диригент маестро Славил Димитров.
От 18:30 часа в Националния исторически музей в София държавният глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева ще бъдат домакини на традиционния прием по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Факултетът по славянски филологии на Софийския университет ще отличи автора на най-добрата научна книга в областта на литературознанието за 2023 г.
