Четири стоки от Украйна – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед ще преминават транзит през България до 5 юни 2023 г. Официалните мерки влязоха в сила вечерта във вторник, като търговията с тези стоки освен в България, ще е забранена и в Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Официалните мерки на Брюксел стават факт след като по-голямата част от споменатите държави, включително и България едностранно блокираха вноса на между 18 и 20 продукти от Украйна. В сряда земеделският министър Явор Гечев обяви в парламента, че България преговаря да се спре вноса и на сухо мляко и мед.
По-късно, на редовното си заседание МС отмени забраната за внос на 20 продукти от Украйна, които страната ни едностранно наложи и бе заплашена от наказателна процедура.
Транзит, но не и сделки
„До 5 юни пшеницата, царевицата, рапичното семе и слънчогледа с произход от Украйна ще продължат свободно да се търгуват във всички държави — членки на Европейския съюз, с изключение на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Продуктите могат да продължат да се движат или да преминават транзитно през тези пет държави членки посредством общ митнически транзитен режим или да отидат в държава или територия извън ЕС“, посочват от ЕК.
Земеделският министър Явор Гечев уточни, че количества украинско зърно, които по сделки, сключени по-рано от 2 май ще могат безпрепятствено да влезнат в България и останалите четири, засегнати страни от ЕС и да останат да се предлагат на пазарите им. Източници на Mediapool уточниха, че митническите служители ще трябва да упражняват контрол и да проверяват на коя дата е сключен договора. Сделките след 2 май ще преминават само транзитно през страната.
Комисията е готова да наложи отново превантивни мерки след изтичането на срока на действие на действащия Регламент за автономните търговски мерки на 5 юни 2023 г., докато продължава извънредната ситуация. Също така, Комисията е готова да започне оценка на положението на пазара на Съюза за други чувствителни продукти съгласно ускорената процедура за защитни мерки, предвидена в предложението за нов регламент за автономните търговски мерки след влизането в сила на настоящия регламент.
Нови 10 млн. евро от ЕС за българските зърнопроизводители
От изслушването в сряда пред парламента на земеделския министър Явор Гечев стана ясно, че България ще получи допълнителни 10 млн. евро субсидии от обещаните от ЕК 100 млн. евро за засегнатите зърнопроизводители. Преди месец българските зърнопроизводители получиха други 16 млн. евро отново като компенсации за вноса на по-евтина украинска продукция. По късно от ЕК официално посочиха, че помощта за българските фермери ще възлиза на 9.77 млн. евро.
„Комисията предлага да се отпуснат 9.77 млн. евро за България, 15.93 млн. евро за Унгария, 39.33 млн. евро за Полша, 29.73 млн. евро за Румъния и 5,24 млн. евро за Словакия. Петте държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС до 200 % с национални средства, което би възлязло на обща финансова помощ в размер на 300 милиона евро за засегнатите земеделски стопани. При разпределението се взема предвид тежестта на всяка засегната държава в селскостопанския сектор на Съюза въз основа на размера на директните плащания по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), както и относителният ръст на украинския внос на зърнени култури и маслодайни семена в тези държави членки“, се казва в официалното съобщение на ЕК.
Медийният експерт Георги Лозанов допълни, че много журналисти са карани да замълчат и чрез физически посегателства и, за съжаление, през изминалата година случаите на убити журналисти по света са се удвоили.
Мълчанието на журналистите е злато за беззаконието, тъй като ако няма журналисти, няма кой да държи хората с власт отговори и трябва да се противопоставим на опитите журналистите да бъдат заглушени.
Повече за проблемите на българската медийна среда, отбелязани от международни медийни организации, можете да научите тук
“Каквито и да са компенсациите от ЕК, те няма да стигнат”, каза още Гечев. Проблемът е, че имаме за около 3 милиарда евро продукция, която ние трудно ще реализираме”, каза той.
Запасите от пшеницата към 31 март 2022 г. е била 1.6 млн. тона, а към същия период на тази година – 2.4 милиона тона, каза министърът. “По отношение на пшеницата имаме 32% по малък износ, въпреки че реколтата е по-слаба”, каза също той.
През юни започва жътвата на пшеницата, трябва да освободим колкото е възможно повече количества, за да изпразним складовете, посочи още Гечев.
