Според автора, Захарий Стоянов е най-значимият български народопсихолог. В основата на замисъла за написването на „Записки върху записките ” е стремежът на Котев към открояването тъкмо на този принос на Захарий. Впоследствие изключителната личност на един от най-видните български националреволюционери, участникът в големите български въстания, при които е най-близкия човек до водителите им – Стамболов и Бенковски, осъществителят на Съединението, което е негова заслуга, вдъхновеният строител на нова България, когато отново е най-близък до Стефан Стамболов, кара автора да открие истинския мащаб на Захарий Стоянов и да разсее наслоените през годините тенденции и заблуди, обезценяващи житейския му подвиг.
Освен това Любомир Котев показва и доказва, че Захарий Стоянов е най-значимият български журналист в историята на журналистиката ни – кореспондент на „Таймс”, канен от всички най-авторитетни вестници изобщо. Неукият уж илитерат от „мечкадарското ” село Медвен, оказва се, е един от най-значимите ни белетристи, създал многопластова литературна творба, която гравитира към модерния роман или антиромана, която по същество е раблезиански роман във време когато шедьоври на българската литература са нескопосани домашни текстове като „Изгубена Станка”на Илия Блъсков и „Нещастно фамилия” на Васил Друмев. Любомир Котев пише трилогия със значителен обем, защото внимателния анализ на живота и творчеството на Захарий Стоянов го кара непрестанно да открива и преоткрива както гениалната му личност, така и изключителното му като смисъл и естетика творчество.
