След предсрочните избори България се оказа в нова и до голяма степен непозната политическа ситуация – с ясно изразен победител, концентрирани обществени очаквания и възможност за самостоятелно управление. Резултатите пренаредиха политическото пространство – отслабване на традиционни играчи, мобилизация на протестния вот и засилване на формации, които обещават промяна в модела на управление. На този фон въпросите вече не са дали ще има управление, а какво ще бъде то – дали ще донесе търсената стабилност, справедливост и институционална ефективност, или ще се превърне в пореден пропуснат шанс. Особено ключова се очертава темата за съдебната реформа, около която може да се формира както ново политическо мнозинство, така и нови линии на противопоставяне. И какво още… Пред ФАКТИ говори Елена Дариева от социологическа агенция „Насока“.
– Г-жо Дариева, нова политическа ера ли наблюдаваме в България с победата на партията на Румен Радев на изборите?
– Ако трябва да сме точни – да, има белези на нова политическа ера, но тя не е толкова въпрос на ентусиазъм, колкото на огромна концентрация на очаквания. Фактът, че формацията около Румен Радев има потенциал за самостоятелно управленско мнозинство, е нещо ново.
– Подобно нещо обаче не видяхме нито при Симеон Сакскобургготски, нито при Бойко Борисов в първия му мандат?
– Разбира се, директните съпоставки не са напълно коректни. През 2001 г. НДСВ спечели много силен резултат при висока избирателна активност, но не достигна самостоятелно мнозинство – 120 депутата го поставиха в ситуация, в която търсенето на подкрепа беше неизбежна. Затова Сакскобургготски избра партньорство с ОДС и ДПС, с ясната цел да осигури стабилно управление в рамките на пълен мандат.
Сега ситуацията е различна. Радев разполага с възможност да управлява сам, а това означава пълна политическа отговорност. Именно затова въпросът за стратегията е ключов – ще търси ли широка подкрепа и консенсус, или ще заложи на еднопартиен модел на управление.
Очакванията към „Прогресивна България“ са изключително високи. Избирателите ясно показаха, че искат край на политическата нестабилност, по-предвидимо управление и най-вече усещане за стабилност и справедливост. На фона на глобалната несигурност хората търсят стабилизация вътре в страната.
– Точно тук идва и голямото изпитание – съдебната реформа. Заявката за смяна на Висшия съдебен съвет и избор на нов главен прокурор е силен политически сигнал и това го чухме от Радев?
– Но има различни начини това да се случи. Единият е по-скоро формален – смяна на състава и на лицата, без да се променя същността на системата. Другият е дълбок – промяна на правилата, на механизмите за отчетност и реално ограничаване на политическото влияние в съдебната власт. Истинският въпрос е кой от тези пътища ще бъде избран. Защото не е достатъчно просто да има нов ВСС и нов главен прокурор – важно е дали това ще доведе до реално функционираща и независима съдебна система. С други думи, резултатът на Радев е задължаващ. Той създава очаквания не просто за управление, а за промяна на самия модел. И дали това ще се случи, ще разберем не от първите назначения, а от това дали ще има реална трансформация в начина, по който работят институциите.
– Какво ще бъде меродавно за посоката на съдебната реформа?
– Има един много важен индикатор – докъде ще стигне политическата воля. Нека не забравяме, че в недалечното минало Румен Радев загатваше и за промени в Конституцията, включително по отношение на президентската власт. Това отваря по-широк хоризонт – не просто кадрови промени, а потенциално пренареждане на институционалния баланс. Въпросът е дали ще има мнозинство и решимост за подобна стъпка.
– Как тълкувате резултатите на основните политически сили – ПП-ДБ и ГЕРБ? Виждаме почти изравнени позиции между ПП и ГЕРБ като символен сблъсък – успех за едните и сериозен удар за ГЕРБ, а социологията преди изборите не предвещаваше това?
– ПП-ДБ увеличават резултата си, което показва, че са успели да капитализират част от гражданската енергия от протестите. Но най-големият печеливш от тази вълна безспорно е формацията около Радев. При ГЕРБ картината е различна – те поеха негативите от последното управление. Участието им в сложни управленски конфигурации, включително с БСП и „Има такъв народ“, както и зависимостта от подкрепата на ДПС – Ново начало, създаде идеологически напрежения и отблъсна част от избирателите.
– Изрази ли се волята на протестите в този вот?
– Протестите бяха пределно ясни в посланията си – хората искат управление без корупционни съмнения, без арогантност, с честни избори и независима съдебна система. Това са базови очаквания, но именно те се оказаха дефицитни. Политическите сили, които успяха да се асоциират с тези искания, спечелиха. Тези, които бяха свързвани със статуквото, загубиха. Също така може би има и вътрешни проблеми в ГЕРБ, които са повлияли на резултата. Има индикации за тлеещо недоволство на местно ниво. Липсата на достатъчен ресурс, забавените проекти и напрежението по време на управлението Росен Желязков са фактори, които не бива да се подценяват. Кметовете са в особена позиция – те са по-скоро стопани, отколкото партийни фигури, и ежедневно отговарят пред гражданите. Когато връзката с централната власт не работи добре, това директно се отразява на доверието. И тук имаше ясен символ в кампанията на Радев. Нека си спомним, че той се появи с кмета на Стара Загора, който е един от най-успешните в състава на ГЕРБ. Появата му с Живко Тодоров беше силен политически сигнал. Този жест на Радев може да се разчете като покана към местната власт – че е възможно партньорство отвъд партийните линии. И този сигнал беше разбран. За много кметове това означава стабилност и възможност за работа, независимо от националните политически противопоставяния.
– За първи път ще имаме парламент без БСП в него?
– Да, това се случва за първи път в новата политическа история на България. Въпреки промяната в ръководството, резултатът показва дълбока криза. Възможно е обаче този период да се окаже оздравителен за левицата – да доведе до катарзис и пречистване. Участието на БСП в последното управление също допринесе за този слаб резултат. А по-високата избирателна активност допълнително ограничи шансовете ѝ, както и на други по-малки партии, да влязат в парламента.
– По-високата избирателна активност удари и другите малки партии…
– Това бе очаквано.
– Вървим към пет партии в парламента. Това навява ли мисълта за по-стабилно управление…
– До известна степен да. По-високата активност редуцира фрагментацията и вкарва по-малко формации в парламента. Това създава предпоставки за по-ясно мнозинство и по-стабилно управление. В случая, коалицията около Румен Радев разполага с достатъчно мандати, а това означава, че може самостоятелно да прокарва решенията, свързани с текущото управление. Стои въпросът с по-широките мнозинства, особено за съдебната реформа. Тук вече говорим за съвсем различни неща от редовното управление. За сериозни промени, особено в съдебната система, е необходимо конституционно мнозинство от 160 депутати. Смятам, че при сегашното разпределение има потенциал конституционно мнозинство да бъде постигнато, но то няма да бъде автоматично – ще изисква преговори и политическа воля. Ще видим ли 160 гласа до справедливост, ще има ли Радев сили да счупи системата? Вече видяхме сигнали в тази посока. Румен Радев подаде ръка към ПП-ДБ, а именно теренът на съдебната реформа може да се окаже естествена база за взаимодействие. Това е тема, по която има припокриване на позиции. Въпросът е дали това сътрудничество ще остане тематично, ограничено до конкретни реформи, или ще прерасне в по-широко и устойчиво политическо партньорство. Това ще е първият тест пред това взаимодействие, за да видим как ще работят съвместно по промените във Висшия съдебен съвет и прокуратурата. Именно там ще се види дали има реално доверие и способност за съвместни действия, или ще останем на ниво декларации. Избирателите гласуваха за ясен лидер, който не само да промени модела на управление, но и да стане гарант за неговата отмяна. Избирателите не искат смяната на един модел с друг, а поискаха да няма повече модели, които се самоподдържат и възпроизвеждат на цената на корупция и компромиси. В името на това те делегираха на Румен Радев и на „Прогресивна България“ достатъчен ресурс, така че да няма място за оправдания. Избирателите изключиха системата, а дали при инсталирането на „новия софтуер“ той ще заработи различно, е въпрос на бъдещето, на близкото бъдеще, защото гражданите държат пръста си на бутона „рестарт“.
