На 26 декември 1825 година на Сенатския площад в Петербург декабристите открито заявяват своето съществуване и настояват за промени в руското самодържавие. Но всичко това започва далеч по-рано. Началото е поставено по времето на Великата отечествена война от 1812 година. Преследвайки отстъпващите армии на Наполеон, руските войски влизат в Париж. Историците смятат, че именно там руските офицери “се надишват” със свободния въздух на Европа.
Когато умира император Александър I, империята е поставена пред избор. Понеже Александър не оставя наследници, престолът трябва да се подели между братята му – по-големият Константин и Николай Павлович. Делбата обаче протича много странно – и двамата се отказват от престола в полза на другия. Константин все пак е по-либерално настроеният, а и като по-възрастен претенциите му за трона са с по-голяма законова тежест. Затова заговорниците от тайните общества вземат неговата страна.
В цялата тази суматоха исканията на декабристите някак си се загубват и малцина помнят за какво са настоявали. Още през 1818 година лидерът на опозицията Сергей Муравьов подробно е написал крайните цели на заговора. А те са – както днес ги наричаме – в сферата на общочовешките ценности: да се ликвидира крепостното право, да се дадат равни права пред закона за всички граждани, свобода на печата, вероизповеданията, заниманията, съдебни състави със съответния брой съдебни заседатели, както и да се отмени всеобщата воинска повинност. Настоява се всички държавни чиновнически длъжности да се заемат само от лица, избрани чрез конкурси.
Като методи за борба декабристите виждат само мирния протест. В същото време режимът организира тайна полиция.
