На 5 януари 1968 г. Александър Дубчек, убеден комунист, става новият първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия и се опитва да либерализира комунистическия режим. Той започва да прокарва поредица от реформи, като дава на пресата по-голяма свобода на словото, реабилитира жертвите на политическите чистки от ерата на Сталин и поставя началото на икономически реформи и широкообхватна демократизация на политическия живот в Чехословакия.
Това припомня Европейският парламент.
Тези реформи обаче пораждат опасения в Москва и на 21 август 1968 г. усилията на Дубчек да придаде на социализма „човешко лице“ рухват, след като танковете на Варшавския договор поемат контрола над Прага. Дубчек е отвлечен от КГБ и е отведен в Москва, където е задържан за кратко време.
През 1970 г. той е обвинен в държавна измяна, свален е от поста си и е изключен от Комунистическата партия на Чехословакия. В продължение на 15 години той работи като обикновен работник и едва през 1988 г. започва отново да участва в политическия живот като активист, борещ се за граждански права.
Когато на 22 ноември 1989 г. му е връчена наградата „Сахаров“, Дубчек продължава да е гражданин, лишен от своите човешки права в собствената си държава, но само няколко дни по-късно, на 28 ноември, Комунистическата партия на Чехословакия отстъпва властта под натиска на т.нар. „нежна“ революция.
В послание до Европейския парламент на 10 декември 1989 г., само четири дни преди смъртта си, Андрей Сахаров пише: „Убеден съм, че „полъхът на свободата“, на който се радваха чехите и словаците, когато Дубчек беше техен водач, беше предшественик на мирните революции, които се извършват сега в Източна Европа и в самата Чехословакия“.
След революцията през 1989 г. в Чехословакия Дубчек е избран за председател на Федералното събрание от 1989 г. до 1992 г. В обръщението си към Европейския парламент през януари 1990 г. при получаване на наградата „Сахаров“ Дубчек отбелязва, че „дори в най-трудните мигове от историята си народите, от които е съставена моята страна, никога не са преставали да вярват, че са част от великата борба на човечеството за свобода“ и че от Пражката пролет до „нежната“ революция „идеалите за свобода, суверенитет и социална справедливост са съхранили своята жизненост“.
Александър Дубчек умира при автомобилна катастрофа през ноември 1992 г.
