На 9 юли 1850 година е роден един от най-известните български писатели – Иван Вазов. Неговото творчество оставя ярка следа в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „Патриарх на българската литература”. В своята дългогодишна творческа кариера, Иван Вазов успява да предизвика революция в българската литература. Днес той продължава да бъде един от най-големите и успешни български писатели.
Иван Вазов е роден в семейството на заможен търговец. Майка му е видна обществена дама, която се радва на голямо уважение сред съгражданите си. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Вазов още от ранна детска възраст проявява своята любов към българската литература и чуждите езици.
Писателят завършва местното класно училище, изучава гръцки и турски език в Калоферското училище, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. Там се оформят литературните предпочитания на Вазов. Той започва да проявява интерес към руските и френските автори, като успоредно с това се отдава все по-често на творческа дейност. През 1870 година е публикувано първото стихотворение на Иван Вазов – „Борът”. То излиза в „Периодическо списание” на Браилското книжовно дружество.
Същата година писателската дейност на Вазов е прекъсната. Неговият баща решава да го изпрати в Румъния, за да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободолюбив дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца сред българските хъшове. Там получава вдъхновение за повестта „Немили-недраги” и започва да публикува патриотични стихотворения в списание „Читалище”, вестник „Отечество” и други.
По време на Руско-турската война, писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров. През 1879 година е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Съдебната дейност, с която се занимава през този период, го вдъхновява да напише поемата „Грамада”. През 1880 година Вазов се мести в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Там заема длъжността на депутат от Областното събрание на Народната партия. Паралелно с това писателят не изоставя публицистичната си дейност. Заедно със своя приятел Константин Величков започват редактирането на вестник „Народний глас”. Двамата се занимават с издаването на списание „Зора”, което е първото литературно списание в България. По време на престоя си в Пловдив, Вазов създава някои от най-успешните си литературни произведения. Там пише „Епопея на забравените”, „Българският език”, „Новото гробище над Сливница”, „Иде ли?”, „Чичовци” и други. През 1886 година, писателят решава да посети страната на своите мечти – Русия. Той заминава за Одеса, където създава един от най-емблематичните романи в българската литература – „Под игото”. Това е първото българско произведение, за което български издател се съгласява да плати хонорар на автора. Романът „Под игото” е издаден в България от Тодор Чипев.
След завръщането си у нас, през 1889 година Вазов се мести в София. Той започва да издава списание „Денница”, а негови разкази излизат в два тома под заглавието „Драски и шарки”. През 1894 година Иван Вазов е избран за народен представител, като неговата кандидатура е издигната от Народната партия. През 1897 година той заема длъжността на министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов. Напуска този пост през 1899 година. Трагичният край на Първата световна война за България, кара писателя да преосмисли ценностната си система. Вазов тежко приема провала на любимата си родина. Въпреки всичко през 1920 година той тържествено отбелязва своя 70-годишен юбилей, като получава отличието „народен поет”. Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година, като малко преди това е станал почетен член на Българска академия на науките.
Творчеството на Иван Вазов допринася за развитието на българската литература. Неговите произведения се отличават със своя реализъм, вълнуващи природни описания и фино чувство за хумор. Иван Вазов е определян за първия професионален писател у нас, а неговите творби са еталон за качество.
