В Европейския съюз живеят близо 450 милиона души, като почти 23 милиона от тях или около пет процента са родени извън границите на Общността. Особено видимо е тяхното присъствие в спорта и културата. В английския национален отбор по футбол, който преди няколко седмици игра на финала на Европейското първенство, има само трима играчи без миграционен произход. А в конкурса "Евровизия" през май участие взеха двама бежанци. Един от тях е роденият в Конго певец Тусе, който представи Швеция.
Някои успяват, други – не
Здравният сектор е друг добър пример за значимостта на мигрантите. Как би изглеждала Европа днес без Угур Шахин и Йозлем Тюреджи – двойката, създала вероятно най-успешната ваксина срещу коронавируса? Тези деца на турски имигранти пристигат в Германия съвсем малки. Без тях и без всичките лекари и медицински сестри от държави извън ЕС за Европа щеше да е много по-трудно да се справи с коронакризата.
Въпреки историите на успеха обаче миграцията остава противоречива тема в повечето европейски държави. Масово разпространено е опасението, че мигрантите представляват заплаха, че начинът им на живот е несъвместим с европейския, че е трудно да бъдат интегрирани и че взимат работните места на хората. При това недостатъчната интеграция е проблем не само за новопристигналите. И семейства от второ, дори трето поколение продължават да изпитват трудности да намерят мястото си в обществото. Някои отказват да възприемат страната, в която пребивават, остават затворени в своите общности и се превръщат в ябълка на раздора. Настояването за по-строга политика по отношение на мигрантите се засилва най-вече от популистките партии.
Може ли Европа да си затваря очите?
В същото време един основен въпрос остава открит: може ли Европа, която в цял свят е символ на човечността, да си затваря очите си за страданието на хората, боейки се от "наводняване" с мигранти? Може ли Старият континент да си позволи дългосрочно да държи хора затворени в лагери, където живеят в нечовешки условия? Одобрява ли ЕС отблъскването на търсещите убежище по външните граници, щом дори служители на нейната гранична и бреговата охрана може да са замесени в подобни действия? И трябва ли Европа да сътрудничи с авторитарни режими, за да направлява миграционните потоци?
Отговорите на тези въпроси не са лесни. Въпреки това дълго време фокус за повечето водещи европейски политици беше единствено ограничаването на миграционния поток, а не интеграцията на тези, които са вече са дошли. Тя зависи от достъпа до образование и от перспективите за бъдещето. Това може да звучи просто, но на практика не е. Приемащите страни често предлагат начална помощ на пристигащите, но в дългосрочната подкрепа се провалят. Интеграцията продължава да е прерогатив на националните държави. Европейските институции дават препоръки и финансират проекти, но не определят интеграционната политика. Заради опасенията, че европейските бюрократи могат да започнат да диктуват каква трябва да е миграционната политиката, държавите членки не дават по-големи правомощия на Брюксел.
Европейската икономика има нужда от мигрантите
Има поне една добра причина ЕС да се ангажира в по-голяма степен: икономиката. Населението застарява – в последните десет години средната продължителност на живота на европейците е нараснала с 2,7 години. Това, разбира се, е повод за радост, но има и своята цена – все повече проблеми както с грижата за възрастните, така и със стандарта на живот. Квалифицираните кадри в редица сфери намаляват, здравният сектор е само един пример за това. Образованието и квалификацията, както и споделянето на демократичните ценности ще ги направят уважавани граждани на новите им страни – или посланици на Европа в държавите, от които произхождат, ако се върнат там. Това от своя страна несъмнено ще укрепи политическите и икономическите позиции на Европа в международен план.
Мигрантите трябва да участват и в политиката
На широкоразпространените опасения на хората, че радикални мигранти, включително терористи, могат да нахлуят в Европа, трябва да се гледа сериозно. Европейските граждани не искат на континента да бъдат внесени външни конфликти и да доведат до подкопаване на техните свободи. Затова основна цел трябва да е активното включване на имигрантите в демократичните процеси на приемащите ги страни. Насърчаването на техния ангажимент към основите, изграждащи европейските общества, трябва да бъде неизменна част от добрата интеграционна политика. Точно както интегрирането им на футболния терен. Необходимо е преосмисляне на гледната точка: какво ще стане, ако мигрантите се разглеждат не просто като сериозен проблем, а като част от решението? Дългосрочната визия за интеграция би била в интерес на Европа.
Михаел Тайдигсман е журналист и изпълнителен директор в неправителствената организация EU Watch в Брюксел.
