Инфекцията и репликацията на SARS-CoV-2 се осъществява в горните дихателни пътища.
Най-близките до мястото на проникване на вируса лимфоидни органи са сливиците и аденоидите, които се намират в областта на носа и гърлото.
Тук се генерират тъканно-специфични Т- и В-клетъчни отговори срещу SARS-CoV-2 антигени в горните дихателни пътища.
Тонзилектомията и аденоидектомията са често срещани операции при деца.
Сливиците и аденоидите позволяват изследването на локалните адаптивни имунни отговори.
Клетъчни взаимодействия в лимфните възли
Активирането и узряването на Т- и В-клетките се осъществява в лимфните възли.
Т-фоликуларните хелперни клетки -Tfh и В-клетките взаимодействат съвместно, за да позволят превключване на класовете на имуноглобулиновите гени.
Това насърчава образуването на зародишни центрове – GC, където В-клетките узряват, което води до производството на антитела и клетки на имунната памет.
Проучванията показват, че при възрастни, прекарали тежка форма на COVID-19, серумните нива на антителата се запазват кратко време, поради загуба на зародишни центрове от гръдните лимфни възли.
Други проучвания показват траен В-клетъчен имунитет, получен от зародишните центрове.
Имунен отговор от зародишните центрове в лимфната тъкан
Изследователите са изследвали периферна кръв, сливици и аденоиди при 110 деца, на които е била извършена тонзилектомия или аденоидектомия.
Всички участници са били с отрицателен тест за COVID-19.
При двадесет и четирима участници е била доказана предишна инфекция със SARS-CoV-2 и наличие на неутрализиращи антитела в серума.
Неутрализиращи антитела срещу ранния SARS-CoV-2 вариант WA-1, епсилон, алфа, гама, бета, йота, делта са наблюдавани при повечето пациенти.
Само 9 от 23 участници са имали неутрализиращи антитела срещу варианта Омикрон.
Нивата на неутрализиращи антитела са били най-високи срещу варианта WA-1 и нивата намаляват постепенно с времето след инфекцията със SARS-CoV-2.
С изключение на двама участници, всички са имали SARS-CoV-2-специфични В-клетки в периферната си кръв, сливиците и аденоидите.
Тези специфични S1+RBD+ B клетки се свързват специфично към S1 домена на спайк протеина и рецептор-свързващия домен на вируса – RBD.
Тези клетки всъщност са B-клетки на имунната памет.
По този начин се предизвиква и поддържа имунен отговор на В-клетките на имунната памет в горните дихателни пътища.
Освен това, този отговор е силен, тъй като се наблюдава до 10 месеца след инфекцията.
Популации от В-и Т-клетки след COVID-19 в лимфните тъкани
Сливиците и аденоидите на децата, които са прекарали инфекция със SARS-CoV-2 , имат по-нисък дял на неспециализирани срещу конкретен антиген В-и Т-клетки.
Особено в аденоидите се е наблюдавало разширяване на популациите на B-клетките, специфични за зародишните центрове.
Тези промени са продължили до месеци след инфекцията със SARS-CoV-2.
Сливиците и аденоидите са имали по-висок дял от GC-Tfh клетки и Т-фоликуларни регулаторни клетки – Tfr.
GC-Tfh клетките сигнализират на В-клетките да образуват и поддържат зародишните центрове на лимфоидната тъкан.
Тези клетки имат характеристики, подобни на Т-клетките на имунната памет, които се срещат в тъканите и зародишните центрове.
Количеството им е право пропорционално на количеството на специфичните за зародишните центрове В-клетки.
Tfh клетките произвеждат цитокини, които позволяват образуването на зародишни центрове и секрецията на антитела от В-клетките.
Именно Т-клетките на имунната памет помагат за формиране и поддържане на специфичния за SARS-CoV-2 имунен отговор от зародишните центрове.
Активираните и цитотоксични Т-клетки с повишено производство на цитокини също са били увеличени в лимфните тъкани.
Т-клетки в кръвта след COVID-19
Наблюдавали са се повишени нива на активирани Tfh-клетки и Т-клетки на имунната памет, подобни на стволови клетки, в периферната кръв след инфекция със SARS-CoV-2.
В кръвните проби също са установени SARS-CoV-2-реактивни Т-клетки, които не са били наблюдавани в лимфните тъкани.
Тези клетки са предимно клетки на имунната памет.
Активираните и цитотоксични Т-клетки, с повишено производство на цитокини и локализация в зародишните центрове, не са били в по-високи количества в периферната кръв.
Вирусна РНК в лимфните тъкани
При анализ на РНК, изолирана от сливици и аденоиди, е било установено наличие на SARS-CoV-2 нуклеокапсидна РНК в множество проби от тъкани, след прекаран COVID-19.
Вирусните копия са присъствали, дори когато тестовете за COVID-19 на пациентите са били отрицателнти.
Освен това, копията на вирусна РНК корелират с дела на S1+RBD+ клетките сред B-клетките в сливиците, които са специфични за зародишните центрове.
В нито една от пробите не е бил открит вирусен протеин.
Заключение
Това проучване представя доказателства за устойчив, локализиран имунитет срещу SARS-CoV-2.
В допълнение, децата, боледували от COVID-19, показват стабилни, специфични за лимфната тъкан адаптивни имунни отговори, седмици до месеци след острата инфекция.
Референции:
https://www.researchsquare.com/article/rs-1276578/v1
