Ножицата между бедни и богати пенсионери у нас се отваря още по-широко, показват данни на НСИ.
Половината пенсионери у нас остават под линията на бедност, но в горния сегмент вече има сериозна разлика. След последните увеличения двойно повече пенсионери са прескочили в категорията на хората, чиято основна пенсия надхвърля 1000 лв. В края на 2021 г. над този праг са били само 131 377 души, докато в края на 2022 г. броят им вече е 279 979 души.
Припомняме, че между 31 декември 2021 г. и 31 декември 2022 г. се случиха няколко важни промени – от 1 юли пенсиите бяха увеличени с 10% плюс 60 лв., за да се включат получаваните през пандемията ковид добавки, а от 1 октомври бяха преизчислени с модифицирано швейцарско правило, което увеличи 894 249 пенсии със средно 15,2%. До 1 юли минималната пенсия беше 370 лв., а от 1 юли се увеличи на 467 лв. Максималната се увеличи два пъти, като през първата половина на годината беше 1500 лв., от 1 юли до 30 септември стана 2000 лв., а от 1 октомври вече е 3400 лв.
До миналата година над 1000 лв. имаше незначителен дял пенсионери – 6,39%. Сега обаче такива суми получават 13,79% от всички пенсионери.
Интересни процеси се наблюдават в най-горните слоеве на пенсионната система. Кръгът от висши длъжности, за които таванът на пенсиите не важи, почти се е стопила. При таван от 1440 лв. тези хора бяха 32-ма, но явно рязкото вдигане на ограничението миналата година е позволило повечето от тях да получат реалния размер на пенсията си. Така над тавана от 3400 лв. остават само трима бивши държавници. По Кодекса за социално осигуряване максималният размер не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.
Многократно са намалели и хората, чиито пенсии остават ограничени от сегашния размер на тавана – те са само 990 души.
Изплатените за Великден добавки показват обаче, че 1 002 000 възрастни остават под линията на бедност, която е 504 лв. за 2023 г.
