Това е първата извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство
Приказният „Евксиноград“ е първата извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство. Паркът му се простира край брега на морето, само на 8 километра северно от морската ни столица Варна и почти до известния курорт Свети Константин и Елена, разказва BG VOICE.
„Евксиноград“ е прочут с великолепния си парк с редки растителни видове, красивия дворец в розово, слънчевия часовник – подарък от кралица Виктория, оранжериите, лозята и красивите сгради, построени в парка.
Днешното си име дворецът носи от 1893 година, когато княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска преименува резиденцията на „Евксиноград“ – в превод „Гостоприемният град“.
На 16 март 1882 година във Варна князът получил като подарък от Гръцката митрополия малкия манастир „Св. Димитър“’, построен през 1821 година, и прилежащите му имоти – лозя и скалисти брегове. По-късно княз Александър разширил имота до съвременната му площ от 80 хектара.
Най-напред е построен дворецът, като постепенно около него се изгражда паркът. Дворецът е наречен „Сандрово“, по името Сандро, с което Александър І е известен сред близките си. С крайморския дворец са свързани важни събития от историята на България.
Именно в „Евксиноград“ на 6 септември 1885 година княз Александър І е подписал Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
След абдикирането на княза българската държава откупува имението.
Следващият владетел, който допринася за развитието на градините и двореца, е Фердинанд I. Когато Фердинанд идва в България, взима резиденцията под наем от държавата. Княз Фердинанд, се занимавал с ботаника и орнитология и оценил възможността да създаде крайморска ботаническа градина. През 1893 година по желание на съпругата му, княгиня Мария-Луиза, името е променено от „Сандрово“ на „Евксиноград“, като името е вдъхновено от древногръцкото име на Черно море – Понтос Евксинос в превод „гостоприемно море“.
Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I.
Първоначалният проект за главната сграда на двореца „Евксиноград“ е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ – фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула. Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те години и се приема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.
Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е подарък от Бурбоните.
Паркът, оранжериите, слънчевият часовник
Други забележителности в „Евксиноград“ са паркът и оранжериите с над 310 вида растения. Пред двореца, по пътя към морето е градината с езерото, известно под наименованието „Водни огледала“, със статуя на Нептун с ангелчета.
В северната част на парка се намират останки от ранновизантийска крепост от V – VI в. ограждаща малък нос, известен с името Чаталташ. В най-източния край, на самия бряг сред скалите е каменният царски трон.
На тераса, непосредствено до морето, се намира Слънчевият часовник. Той е подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория в знак на признателност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.
