ВРЕМЕ Е ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ И ДА ОСЪЗНАЕМ НАШАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА БЪДЕЩЕТО НИ
Визитка:
Даниел Василев е роден в Ямбол през 1984 г. занимава се с бизнес от 18 години. Изучава самостоятелно бизнес средата във Великобритания и прави успешни опити да внедри някои прагматични решения заимствани оттам в собствения си бизнес. Следва публична администрация. С особено внимание следи икономическата среда в България и вярва, че може да бъде полезен със знания и придобит опит за нейното подобряване, за актуализиране и осъвременяване на нормативната уредба, която засяга трудовия пазар и икономически активната част от населението на България. На изборите от 02.04.2023 г. е водач на листата на Коалиция „Заедно” в Ямболска област.
– Г-н Василев, как ще коментирате политическата обстановка в момента?
– Сложна! Лично за мен е много страшно това, че българските граждани са изключително разединени и настроенията им са полюсни. Настоящите политици не подпомагат по никакъв начин това да се промени в правилната посока. На България и българите им е особено необходимо обединение и съсредоточаване върху семейните и християнските ценности. Живеем във времена на пропаганда, компромати и интриги, а това кара избирателите да се настройват на коренно различни честоти. И от тях струят завист и скандали. Разбира се, когато виждаме злоупотреба с власт или неморални действия, те не трябва да бъдат подминавани. И не само при властимащите.
– Какви са плановете Ви за предстоящите местни избори на есен? Ще Ви видим ли между кандидатите и какви ще са Вашите цели?
– Аз и моето семейство, моите родители и моите приятели живеем тук и работим тук. За мен е от изключителна важност обстановката в град Ямбол. И затова имам амбицията да подпомогна развитието на града и решаването на проблемите на гражданите. За мен целта е да бъдем полезни и градивни, а не да се целим в постове и политически комфорт.
– Как оценяте управлението на Ямбол в настоящия момент? Има ли какво да се промени и къде ще бъде Вашата роля в тази промяна?
– Местният парламент е аналогичен на държавния парламент. Проблемите в него са копие на онези в Народното Събрание, в Министерски съвет, навсякъде. В Ямбол дойдоха от бизнеса едни млади хора без да имат опит в административното управление, сметнаха за най-важното нещо да заклеймяват предходния кмет като крадец и феодал, дистанциран от нашите съграждани, постараха се да го „изчегъркат”, обещаха ни да не повтарят неговите грешки, а в момента какво се случва? Виждаме абсолютно същия модел на управление. С една разлика. В ръцете на Кмета, освен властта, негова собственост са и местните медии, които основно се грижат да пишат хвалебствени слова и за промиване на мозъците на обикновените хора. Партнира му слаб, безволев общински съвет, чиято основна цел е да облича в нормативна дреха всичките му прищевки. И реално няма критика, а тя е корективът на една власт. Обещаната преди изборите публичност при вземане на решения и допитванията до гражданите остават един мираж. Ореолът на кмета “Слънце” се гради чрез садене на цветя, монтиране на скамейки, боядисване на парапети и „подобряване” на градската среда чрез поставяне на паметници и знамена.
– Но все пак да не подминаваме факта,че има изпълнени и инвестиционни проекти.
– Всички по-сериозни проекти, които се изпълняват и бяха изпълнени от Кмета в последния мандат, са създадени и спечелени от екипа на предходния Кмет. Реставрацията на известната „Брънекова къща” и реставрацията на старата Минерална баня са евтини козметични опити да се демонстрира, че нещо се прави. Забележете само каква аномалия се получава… Гоним и плюем един човек, а после с неговата работа се тупаме в гърдите. Вдигаме бунт срещу намерението на предходния кмет да бъде изтеглен заем с одобрението на предходния Общински съвет, а после го изтегля и усвоява следващия кмет заробвайки ни с бъдещи непосилни плащания на поколения след нас.
Г-н Ревански дойде на власт с обещанието да намали раздутата администрация назначена от предходния кмет, а я замени с екип от бармани, ди джеи, роднини и приятели с неясни компетенции и много послушни. В екипът на г-н Ревански няма архитекти, инженери, икономисти, финансисти, хора с мнение и визия за развитие на града. Имаме единствено един Енчо Керязов ,уважаван атлет, популярна личност и ценен от ямболци.
– А какви са Вашите предложения за малкия и средния бизнес?
– За малкия и средния бизнес ми е болно да говорим. Разходете се из града и вижте как западат заведения, магазини, услуги, търговски центрове. Имахме един МОЛ и го затворихме, друг новоизграден търговски център е пред фалит. Няма живот в този град вече. Разходете се вечер след 21 ч. и вижте как изглежда градът! Мъртвило, сутрин до към 9 часа също, не се виждат хора да бързат за работа. Недай си боже пък да се разболееш. Фаталният ти край е гарантиран. Лекарите и сестрите са под санитарния минимум за болницата. Областен град с претенции, че е развиващ се и процъфтяващ, а нямаме елементарни условия за спокоен живот. Да споменем и това, че от чешмите ни тече отвратително мръсна вода, а цената която плащаме е като на минерална. Истината е, че личните интереси и амбиции са преобладаващи над обществените. Истината е, че имаме една лъскава опаковка с некачествено съдържание, която ни трови години. Аз съм убеден и гарантирам, че само с компетентни и кадърни хора можем да постигнем развитие и добро бъдеще! Именно това е моята цел, да обединя можещи и ерудирани хора със собствено мнение, визия и опит.
– Все пак виждаме, че има и доста доволни хора, които биха Ви репликирали и поспорили с Вас. Очевидно са доволни от живота си в нашия град. Как ще им отговорите?
– Разбира се, че всеки има право на мнение и оценка. Но на хората са им различни приоритетите. Някои са доволни и от малкото, което имат. Една леха с кокорчета на тяхната улица например! Аз обаче искам повече за всички нас, гражданите на Ямбол и ще бъда доволен, когато децата ни има къде да спортуват в хубави условия и бази, когато дребния и средния бизнес се развива в условия на равнопоставеност и добре обмислена и местна законодателна база, да може да функционира без страх, че ще бъде подложен на изнудване и съсипване, а когато се наложи да се лекуваме, да получаваме адекватни медицински услуги при добри стандарти за пребиваване в лечебно заведение, да не ми се налага да ходя в друг град, да видя, че младите хора, когато завършат не поемат към Терминал 2 на Софийската аерогара, а остават в града…. Или когато мина през квартал „Бенковски” или „Райна Княгиня” или „Христо Ботев” да не ме е срам, че това е моят град. Да изброявам ли още? Мога! Да цветята, пейките, безплатните концерти, затревяването на реката не са лоши идеи и печелят одобрението на ямболии, но за мен приоритетите са други. Те не са свързани само с необходимата ни красота, но и с усещането, че една общинска власт има визия за подобряване на икономическото ни състояние.
– Какво ще пожелаете на съгражданите си?
– Да отворят очи за необходимите промени в нашия бит, култура и икономическа сигурност! Да имат самочувствието да изискват повече и да имат по-високи критерии за качествен живот и среда. Да преценят разумно при всеки избор на кого поверяват бъдещето си, живота си, спокойствието си и, разбира се, да бъдат здрави и да преследват целите си.
Интервюто взе: Иван Петков – журналист
