Световният литературен подиум: Тайван триумфира, а България остава в сърцата на читателите

световният литературен подиум: тайван триумфира, а българия остава в сърцата на читателите

Международната награда „Букър“ отбеляза своята десетата годишнина, утвърждавайки се като най-престижното признание за преводната литература в глобален мащаб. Тази година триумфът в Лондон, обявен в галерията „Тейт модърн“ от Наташа Браун, бе разделен между автора и преводача, които споделят награда от 50 000 английски лири.

Новият носител на отличието е тайванският творец Ян Шуан-дзъ с произведението „Тайвански пътепис“. Авторът, чието творчество обхваща есета, мангата и дори сценарии за видеоигри, успя да покори журито с помощта на преводачката Лин Кинг, чийто труд вече е отличен и с Националната награда за преводна литература.

Българското присъствие в този елитен кръг бе представено от Рене Карабаш. Макар романът „Остайница“ да не спечели главната награда, той постигна нещо по-ценно – огромна читателска любов. Писателката, чието истинско име е Ирена Иванова, успя да влезе в краткия списък от шестима финалисти, което само по себе си е забележителен успех.

Историята в „Остайница“ е дълбоко потапяща в суровия свят на албанското обичайно право – Кануна на Леке Дукагини. Чрез образа на Бекиа, момиче, което се стреми да запълни празнотата от липсата на син в семейството, авторката изследва тежките роли на „заклетата девица“ и борбата за идентичност в изолирани части на Балканите.

Книгата вече е истински световен феномен, преведена на над 12 езика и станала първото българско произведение, което достига до бразилския пазар. Успехът на романа се потвърждава и от местни литературни награди във Франция и англоезичния свят.

В емоционално послание към своите поддръжници, Рене Карабаш подчерта, че за нея най-важният „Букър“ са сърцата на читателите. Тя определи настоящия момент като нов „Златен век“ за българската литература, изразявайки благодарност за подкрепата, която е получила през последните месеци.

Други значими имена, които се бореха за победата, бяха Шида Базяр с „Нощите са тихи в Техеран“, Даниел Келман с „Режисьорът“, Ана Паула Мая с „На Земята, каквато е под нея“ и Мари Ндиайе с „Вещицата“. Всеки от тези автори получи по 2500 лири за включването си в финалната селекция.

С това България продължава да се утвърждава на световната литературна карта, следвайки стъпките на Георги Господинов. Той остава единственият наш писател с „Букър“ до момента, след като през 2023 г. триумфира с „Времеубежище“ заедно с преводачката си Анжела Родел.

Източник: 24chasa.bg

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Духовност и политика: Пътят към националното единение

В една епоха, белязана от дълбоки разделения, срещата между новия председател на Народното събрание Михаела Доцова, избрана на поста още на 30 април, и патриарх Даниил се превърна в символ на търсенето на общ език. В присъствието на заместник-председателите и Светия синод, този разговор не беше просто формалност, а опит […]
духовност и политика: пътят към националното единение

подобни новини