Реформата в системата на медицинската експертиза, която цели да ускори освидетелстването и да премахне корупцията, сериозно се бави. В края на април служебния екип на здравното министерство публикува за обществено обсъждане промени в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
Проектът предвиждаше броят на експертните лекарски комисии (ТЕЛК) в страната да бъде удвоен, освидетелстването да става изцяло по документи, без да се налага присъствието на човека с увреждане, а заявленията да се разпределят на случаен принцип през електронната система на медицинската експертиза и да се разглеждат от ТЕЛК в цялата страна по реда на постъпването им.
Въпреки че общественото обсъждане на промените е приключило още на 28 май, постъпилите предложения и становища все още не са обобщени и промените не са влезли в сила, става ясно от отговор на здравното министерство до Mediapool. Първоначално бе обявено, че реформата ще е факт през май, но след публикуването на проекта за промени в края на април стана ясно, че тя ще се забави.
Пет месеца след края на общественото обсъжддане обаче промените все още не са приведени в действие.
“Предвидените промени все още не са обнародвани, като на финал е обсъждането на постъпилите предложения и бележки в периода на обществените консултации, които са многобройни”, заявиха от ведомството.
Данните на МЗ към края на 2022 година показват, че от съществуващите 70 териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) в страната, само 29 или 41% се произнасят в законово определения 3-месечен срок. Между 4 и 6 месеца се произнасят 17 ТЕЛК. Произнасянето на 9 ТЕЛК се проточва до 12 месеца и над 12 месеца трае произнасянето на 15 ТЕЛК, като най-дългият период на произнасяне достига до 4 години.
От последните официални данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) средногодишно през медицинска експертиза преминават 165 000 души.
Реформата в ТЕЛК целеше да увеличи броя на ТЕЛК комисиите и да ускори разглеждането на случаите.
Планирано бе комисиите да бъдат увеличени от 70 на около 150 и да бъдат разкрити такива във всички държавни и общински многопрофилни болници и комплексни онкологични центрове. В университетските и областните болници се предвиждаше да се създадат най-малко по две комисии. Това се очакваше да скъси значително сроковете за произнасяне. Не е ясно обаче колко допълнителнин комисии са били разкрити до момента. Първоначално след огласяването на реформата в отделни лечебни заведения съобщиха за разкриването на комисии, но случаите бяха единични. Същевременно в 49 лечебни заведения няма разкрита такава комисия, а според промениите би следвало да бъде разкрита.
Освен удвояването на комисиите, реформата предвиждаше още освидетелстването да става изцяло по документи, без да се налага присъствието на човека с увреждане. А заявленията да се разпределят на случаен принцип през електронната система на медицинската експертиза измежду комисии в цялата страна по реда на постъпването им. Така властите искаха допълнително да ускорят процеса и да сведат до минимум възможностите за корупция при освидетелстването.
Разкриването на новите ТЕЛК е свързано с допълнителни финансови разходи за възнаграждения на поне трима лекари за всяко заседание. Минимум толкова са необходими за функционирането на една ТЕЛК, както и поне две технически лица. Средната работна заплата на заетите в системата е 2048 лв. и изчисленията на здравните власти показват, че необходимите средства за един ТЕЛК за един месец са около о 10 200 лв. На годишна база ще са необходими допълнително около 1 538 000 лв., които са в рамките на бюджета на МЗ.
