Европейската политическа карта претърпя значителни промени през пролетта, но резултатите оставиха лидерите на ЕС с противоречиви чувства. Докато някои държави се отдалечават от влиянието на Кремъл, други изглежда се връщат към него с нови сили.
В Унгария пролетта донесе облекчение. Победата на Пeтер Мадяр над Виктор Орбан през април беше посрещната с оптимизъм, като полският премиер Доналд Туск дори отбеляза с хумор, че за първи път от дълго време в залата на европейските лидери няма руско присъствие.
Този позитивен импулс обаче бе бързо заглушен от събитията в Югоизточна Европа. България се оказа в центъра на вниманието, след като на 8 май Румен Радев, определян като проруски настроен популист, пое управлението на страната като министър-председател.
Нестабилността не спря до София. В Румъния либералният премиер беше свален от власт на 5 май чрез вот на недоверие, подкрепен от необичаен алианс между центролеви сили и набираща скорост националистическа дясна партия.
Тези събития подчертават дълбокото разслояване в Европа. Докато едни региони се стремят към либерализация, други се превръщат в полигон за популизма и промяна в геополитическите ориентири, което създава нови предизвикателства за единството на Съюза.
Източник: dnes.dir.bg
