Върховният административен съд отхвърли искане на „Лукойл Нефтохим Бургас“ да не плаща пълния размер от начислените ѝ от държавата за декември близо 70 млн. лв. от разликата в цената на руския суров петрол и тази на сорта „Брент“, докато се решава по същество съдебния спор дали това трябва да е сумата или е с близо 24.6 млн. лв. по-малко от изискваната.
Според обявеното в петък определение рафинерията трябва да плати всичко, като съдът не счита, че въпросните претендирани, че са в повече, начислени пари ще причинят на дружеството значителна и трудно поправима вреда в тази размер, както се твърди в жалбата на „Лукойл Нефтохим“
Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на ВАС, което вероятно нефтопреработвателното предприятие ще стори, Освен това тепърва върховните магистрати ще разгледат спора между „Лукойл“ и икономическото министерство.
Става въпрос за заповедта на министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов от 15 януари, с която се определя размерът на средствата за разликата в цените на двата вида сорт, дължими от рафинерията за декември 2023 г. Парите се внасят във Фонда за сигурност на електроенергийната система и са предвидени за транспортни компенсации от до 300 лв., каквито бе решено от правителството, че ще получат еднократно около 300 хил. уязвими семейства с деца.
Оказва се, че „Лукойл“ и икономическото министерство са изчислили различни суми, като рафинерията е внесла авансово пресметнатите от нея около 45 млн. лв. По-късно излиза заповедта за дължимите близо 70 млн. лв. и сега трябва да се доплати разликата от около 24.6 млн. лв.
Според ведомството петролната компания е ползвала в своите калкулации по-ниски средномесечни цени на „Брент“ от източници, различни от тези, на които се позовава министерството. Трите борси, чиито данни взема то, са съобразени със законовите изисквания за формирането на тази вноска.
Според рафинерията, ако плати исканите допълнително средства, ще ѝ бъдат нанесени икономически щети и иска да се спре изпълнението на заповедта, но съдът не приема това.
„В случая защитата на частния интерес на жалбоподателя не може да бъде противопоставена на обществения интерес, тъй като актът охранява изключително значими обществени отношения“, пише в определението.
